Аз и ти
Как продължаваме напред, след като пътят зад нас се срути? Има ли начин да не се игубим, ако не знаем откъде сме дошли? Понякога е добре да се обръщаме назад, за да знаем откъде сме минали. Фактът, че има обратен път назад, сам по себе си е достатъчен, за да се чувстваме сигурни, за да знаем, че ако няма напред, то ще можем да се върнем, откъдето сме дошли и така ще продължим напред. Но какво става, когато обратен път назад няма?! Какво става, ако се загубим или забравим?! Ако срутим онова, което е стояло зад нас, за да не го помним? Има ли тогава начин да продължим напред? Ако няма „отзад”, бихме ли разбрали, че се движим „напред”? Нали, въпреки всичко казано или направено, миналото е онова, което ни води?
Тя пак погледна огледалото, пак си каза, че е за последен път, че вече не я вълнува какво има там, но все се лъжеше. Имаше дни, в които дори си вярваше. Яд я бе на самата нея, че имаше нужда друг да й казва каква е... Нима не се познаваше достатъчно? Защо все чакаше другите ...