Аз оцелях... Ама внуците?

Минаха десетки години от живота ми. Преодолях какви ли не препятствия – махалата, студентски години, казарма, брак, учителски труд, Чернобил, демокрацията…

И оцелях!

С което понякога се гордея. Обаче – като гледам какво се стоварва върху внуците ми, че и по-страшно иде… Как ще се справят?

През последните години – до инфодемията – пътувах доста по чужбинско. Все с компания. И, където и да сме – питат ме. Екскурзовод. Разказвах, обяснявах, водех по необозначени маршрути.

Отде познавах градове и страни, където преди не съм стъпвал? Ами бях там. Много пъти. Чрез книгите.

Защото четяхме. Много четяхме. Какво ли не, как ли не… Класика – с фенерче под одеалото.

Обиколих света, че и космоса.

Сега… Децата имат разни джаджи с вълшебни възможности. Само дето не ги използват за познания, а за игра. Съблазните на лекотата – да се забавляваш.

И не само с техническите постижения. А и с алкохол, дрога, мацки…

Честно си признавам – не съм убеден, че ако бях на млади години така, щях да чета. И да мисля. И да питам. И да формулирам мнение и отношение…

Просто – за съжаление, сигурен съм! – щях да тръгна по пътя на забавната лекота.

Както правят повечето малчугани…

Или да ме отнесат други вълни. Модерни.

Защото съм грешен, много грешен – бял, хетеросексуален, мъжки пол…

Информация: „В Окленд раздават помощи от 500 долара на бедни семейства. Ако не са бели…“

Белите са на колене, каят се заради някакви грехове на робовладелците в САЩ, Великобритания, Белгия, Германия, Франция…

И работят усилено – за да се изплащат обезщетения на потомците на някогашните роби…

Само дето тук скептикът в мен пита: „И защо обезщетения на днешните потомци на робите? Защо не за ония от 80-те години? Или за тия от следващите ни 20 години?“. Защо печелившите от историческата лотария да са именно тези – от днешния ден? Ами когато са потомци на доброволно отишли в съответната днешна държава икономически мигранти от Черния континент?

Или – обикновен черен расизъм. Кожата тъмна – ти си първа категория паразит…

Гледам информациите и се чудя кога тази налудничава политкоректност ще залее с мътните си талази и нас.

Австралия. Мелбърн, колеж Брауер. Учениците били принудени да се извиняват пред съученичките си… заради това, че са от мъжки пол…

Инициативата била на директорката /е, ясно – дето викат невъзпитаните от наше село: ми, недоклатена, какво искате!/ публично.

Само че избухнал скандал. Майките хич и не щели да се солидаризират по пол с вкиснатата мома, ами се метнали в защита на децата си.

Резултат? Както пише 7news, губернаторът обявил: въвеждат се специални програми по социално СЪГЛАСИЕ под название „Уважително отношение“. Не взаимоотношения, а отношение! На едните, имали нещастието да се родят момчета, към другите – бъдещите амазонки от „Сексмисия“ /помните ли полската комедия по романа на Робер Мерл „Добре охранявани мъже“? Препоръчвам!/.

А на другия фронт – борбата за издигане на небелите над белите…

Някакви професори в Оксфорд искат да реформират курсовете по класическа музика. Тъй като досегашната наука поставяла белите над черните. Какви са тия Бетовен, Бах, Шуберт, Моцарт и тем подобни представители на епохите, когато е съществувало робство?

Долу!

А вместо тях – изучаване на автентична негърска музика. Каквато намерят…

Не джаз или рап – те и сега се изучават /в нашите училища даже се набляга на това, децата с чистите си неопетнени от знания умове са по-близки до интелектуалните низини/, а негърска музика от джунглата или пустинята.

Дааа…

Тежко бъдеще се очертава – яка борба срещу „бялата хегемония в науката, изкуството, живота“… Пък като добавиш, че мъжете са вече прокълнат пол…

Барем да бяха педали…