Аз срещу себе си - Нирвана...!

Аз срещу себе си - Нирвана...!

Охх... пак се лутам някъде из пространството. Този път не знам дали съм в моя свят или в реалния. Всъщност като се замисля даже няма значение. Колко интересно чувство само... за последната седмица станаха какви ли не гафове, а аз се радвам. Даже не само се радвам, а съм щастлива. Интересно, а? И после искам хората да ме разберат. Как да стане като аз сама не се разбирам? Всъщност не ми пука!

         Съсредоточила съм се в глупавата песничка, която слушам и в Спрайта, който вече е към края си. Много важно, ще си взема друг, в хладилника има. Всъщност като се позамисля май разбрах какво става. Явно съм била по-голям егоист отколкото мислех. Харесва ми! Баси, да ти се плаче и в същото време да ти е смешно... случва ми се за втори път. Да, за втори. Първият беше много интересен. На пейките пред църквата... помня го много добре. Беше ми толкова шибано и... колко смешно в същото време. Какъв смях само... не съм се смяла така на нищото от както се помня. Както и да е, това си е в миналото. Че беше хубаво... беше, не мога да отрека. А пък и компанията беше страхотна. Пак се отнасям в спомените. Ааа не... стига толкова.

Сега пак се усмихвам. Усмивката подхожда на лицето ми, поне така си мисля. Така де, много неща си мисля, но дали е така не знам. Явно учителя ми по БЕЛ е бил прав когато каза, че познаваме едва 20% от себе си. Сега го разбирам. Може да се променям... може би съм станала по-силна? Преодолявам проблемите по-лесно и безболезнено? Преодолявам себе си? Май това ще е.      

Яде ми се шоколад... колко го обичам само! Не ми се ходи до магазина да си взема. Ще се задоволя с някакви бисквити. За момента и те стават. Хмм... може да се чувствам така от шоколада. Нали той стимулирал хормона на щастието (серотонин май беше), а в последно време ям доста. Тази черна дупка, наречена стомах,, няма запълване. То и сърцето ми няма запълване май. Поне в момента всички обичам и има място за още.

Вече знам къде съм и със сигурност не съм в реалността. Така най-обичам. Може да е за няколко минути, но или всичко е идеално или не ти пука какво не е наред. Толкова сладка апатия към живота никога не съм усещала. Че живота за какво е? Ей така, да си уплътняваме времето.

...

Глупавата песничка свърши одавна. Минаха още няколко след нея... и Спрайта свърши (този в хладилника), и шоколада изядох. Искам още... Колко добре се чувствам! Егоизма не е положителна черта у никой, но малко или много го притежавам. И какво от това? Не съм идеална и ми харесва.

...

 Нирвана...!