Ухая на портокал и масло. И надежда. Аз съм онази, която шепне в дългите зимни нощи и разказва приказката на Чарлз Дикенс. Заради мен ще станеш сутринта, много рано. Ще разбиеш яйца със захар, ще добавиш брашно и ще омесиш най-вкусното тесто, а аз ще изляза по терлички от стаята, ръсейки трошици от джинджифилови бисквити след мен. Ще се сгуша под елхата сред купищата червена хартия със златиста панделка. Ще пусна светлинките на дръвчето и ще се разходя нагоре, галейки нежно всяка играчка по своя път. Ще спра на звездата на върха и ще се огледам в греещите ти очи, докато отчупваш от хляба, който след това подаваш на всеки от отрупаната с вкусотии маса. Ще ви оставя да хапнете, да се видите, да си разкажете всички истории от изминалата година и да се прегърнете, а аз ще ида навън да потанцувам със снежинките и отрупаното с магия и звезди небе.
Аз съм онази, която ще ти помогне да направиш снежен човек, и после с една грижовна целувка ще го съживи. Ще те държа за ръката, докато една самотна радостна сълза пада по бузата ти, а милите ти дечица се спускат по склона с шейните и най-щастливите си физиономии и викове. Ще бъда до теб и когато си спомняш за онези прекрасни същества, изградени от чиста светлиняа и любов, които вече са звезди на небето. Спокойно, отново ще ги прегръщаш някой ден. Било то и само в сънищата си.
Аз грея в твоите очи, и живея в твоето сърце. Ще ти сгрея чаша вино с много канела, карамфил и ябълки, и ще седна до теб пред камината, докато топлиш краката и мокрите си чорапи. После ще те целуна нежно, докато потъваш в блажен сън. А утре... Ах, утре! Утре ще ти поднеса всичко. Всичко, което искаш. Опаковано в шарена хартия и красива панделка. Ще се промуша измежду радостните викове, ще хапна още една меденка с чаша горещ шоколад, после ще се процедя през ключалката, и както тихо и спокойно съм дошла, така тихо и спокойно ще си ида. До следващата година, когато отново снежинки ще се зареят из небето, и ще ти замирише на портокал и масло.
Аз съм Коледа.
© Гергана Карабельова Всички права запазени