Аз съм там , където свършва светлината...

31.08.2011 г., 1:18 ч.

Проза

717 0 6

1 мин за четене

“Light thinks it travels faster than anything but it is wrong. No matter how fast light travels, it finds the darkness has always got there first, and is waiting for it.”

~~Terry Pratchett

Бруталният махмурлук режеше мозъка му на парчета. Вървеше бавно, в такт с музиката, която пищеше от слушалките. Белите кецове Converse блестяха на фона на сивия асфалт. Мразеше мръсни кецове! Особено мразеше мръсни и маркови кецове. Кощунство!

Беше лепнал на лицето си ехидна усмивка. Усмихваше се, сякаш на целия свят. Спря музиката, мозъкът му не издържа. Спря и целеустременото ходене, за да се огледа. Кварталът жужеше като кошер. Блок 21, ж-к ‘ Гео Милев ‘ – това е адресът. Смачка листчето и го хвърли в една локва размерите на кратер. Чудеше се как да я заобиколи. Хората покрай него прецапваха през калта , но той не искаше да си нацапа кецовете. Намери начин и се добра до входа. Погледна асансьора антика и предпочете стълбите. До шестия етаж оставаха 2-3 стъпала и той освен парене в гърлото усети и парене в прасците.

Вратата се отвори шумно. Поканиха го. Мизерия, смрад и хаос царяха в панелния апартамент. Не искаше бира. Взе дозата и се разля по фотьойла. И вече нямаше значение. Зацикли в тавана, който се бе превърнал в цветно небе. Беше щастлив и усмивката му беше щастлива. Дори белите кецове бяха щастливи.

Закачи се преди години. Беше малък на 16, но това не беше проблемът. Влюби се. Искаше да я впечатли, да бъде като нея. И успя. Бяха заедно 4 месеца и той бе плътно до нея. Дори когато я погребваха, той бе до нея. И сега, с всяка нова доза е с нея. Моментът на прозрение приключи. Стана му студено. Влезе в черното. Мизерията, смрадта и хаоса станаха още по-жестоки. Искаше да заспи, да избяга от черното. Бореше се! И знаеше, че тя е там където свършва светлината... и го чака. Събу белите кецове и се предаде.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ZAPP (Запрян Колев)

2011-09-01T10:55:13+03:00

Много силно!Дължината никога не е пропорционална на казаното.Надслова е убийствено точен.
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

2011-08-31T15:46:51+03:00

Много тежко тукНо пък истинско!
l1l1t (Радина Стефанова)

2011-08-31T15:20:59+03:00

@Томад : Използвам редактираща програма кирила корект и тя поставя интервали пред препинателните знаци. Относно корекцията-благодаря.

Жанет и Ваня, радвам се, че текста Ви е харесал. Думите Ви значат много за мен(в текста съм вложила историята на един близък приятел).
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-08-31T14:17:58+03:00

Темата, която си описала е страшна.Не малко съдби са завършели така.Браво!Харесах!
djudjii (Жанет Велкова)

2011-08-31T14:00:29+03:00

Браво на теб!С малко си успяла да внушиш много.
Не спирай да пишеш!Тя пунктуацията се учи,но талантът не
Поздрав и тук!
Tomad (Тома Кашмирски)

2011-08-31T01:19:56+03:00

Нелошо написан текст, но защо толкова много абстрактни интервали пред половината запетаи и препинателни знаци? Виж как съм ти го коригирал, но разчитам да си оправяш сама тези неща.

Пунктуацията е част от грамотността.