Аз я убих

12.06.2019 г., 22:44 ч.

Проза » Разкази

4.6 / 8

1210 3 9

9 мин за четене

Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от снимката.
Мен не ме е страх от дъжда и ще остана тук, където прекарвам цялото си време в последните дни. Не ме плашат и гръмотевиците, които раздират ужасеното небе и напомнят яростта на десетките хора, които умряха и ще продължават да умират по моя вина. По-страшни са гръмотевиците на собствената ми съвест. Те не ми дават покой ден и нощ от мига, в който осъзнах колко невинни хора повлякох след себе си към смъртта.
А някога бях жизнерадостно момиче, което гребеше с пълни шепи радостите на живота и се усмихваше и на най-незначителните неща. Търсех любовта - единствената, голямата. Търсех я и с цялото си същество вярвах, че един ден ще я срещна. И това наистина стана. Случи се преди 3 години в ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Произведението е включено в:

Индигово синьо

ЕленаДамянова

Книги

12,00 лв.

1 мес 234 1

Предложения

Обожавам те в октомври
Пейзажи

Тежи в очите ми отминалия ден, като безцелно отразена светлина. Откривам я в насрещните очи, преди д...
Живот без продължение

Стоеше в детския магазин и прехвърляше дрешките на закачалката. Една рокличка в розово ѝ хвана окото...
Женски съдби- финал

Животът разтваря вратата си пред всеки. Едни минават през нея с мисълта, че тръгват на разходка, а д...

Още произведения »