3.01.2010 г., 20:44

* * *

1K 0 1
1 мин за четене

- Простак! Джебчия с джебчия!

  Това бяха думите ѝ, преди да се затича след него с бойния си бастун. Казваше се Коца и беше бабичка на около 70 години. Беше обула галоши и едни дънки тип две за левче. Беше облякла прокъсано палтенце с кръпки, видимо проядено от молци. Имаше огромни очила пети диоптър, а на устата си беше сложила евтино розово червило. На лявата ѝ ръка допреди малко беше закачена чанта с нейните документи, малко пари и златно синджирче - подарък за внука ѝ. От устата ѝ излизаше дъх на чесън и гранясало олио, а около нея се носеше мирис на застояло. Зъбите ѝ бяха жълто-черни и изпочупени. В дясната си ръка носеше един бастун, който беше орнаментиран с дърворезба и беше може би най-скъпото ѝ притежание.

  - Дяволът ръцете да ти изяде дано! Серсемин със серсемин!

  Това бяха вторите ѝ думи. На тях се отзова един полицай. Той беше леко закръглен със свински очички и зачервени от усиленото храносмилане бузи.

  Погледна нея, погледна крадеца. Изду мазните си бузи и издиша дълбоко. Качи се в патрулката и отпраши все едно не е видял нищо.

  Бабичката изплю нещо зеленикаво, подобно на храчка и изпсува цветисто. Отдавна се беше отказала от гонката и сега потъваше в отчаяние. Но изведнъж се случи нещо забележително. Онзи-крадеца се беше затичал да пресича, когато си преплете краката и падна по средата на пътя. Падна с разперени ръце и, тъкмо да се надигне, мина един тир.

  Храс!

  Мина леко през кутрето, правейки го на сол, продължи с този, подобен на мачкане на пластмасова чашка, звук до безименния на другата ръка. Мина и през него и тъкмо да премаже и другото кутре спря. Предната гума остана върху дясната ръка на крадеца и част от лявата. И така остана.

   Някой викна линейката да прибере пострадалия, а бабичката спокойно отиде до крадеца, взе чантето от ръката му, нарочно причинявайки му болка, и тръгна към магазина.

 

Епилог

- Та ти казвам, Гицо - говореше Коца - оня така му смаза пръстите, че после месец бил с гипс.

- Мале, Коцо, върнало му се е. Право казваше врачката Тодора: "Ти да не му даваш, той да ти вземе, после двойно ще ти връща."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "... и едни дънки тип две за левче" ;d
    Супер, много добро описание
    +++

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...