Казах ви вече – бай Иван умря. И това беше. На Земята…

Да, де – името му продължи да действа. В чужда полза. Пак там, на Земята…

А душата отлитна. Че защо да не леги – не й тежат земните телеса, особено натрупания задник.

Пък душата човешка е лека. Ако няма много грехове.

Е, бай Иван имаше греховце – то кой няма. Ама беше и страдал, та теглилата, както казали още на дядо Матейко, облекчават греховността.

Пък и преживя бай Иван бая трудности и тегоби: в България живя, женен беше, честно данъците плащаше, петима началници устиска да го тормозят, отделно зла тъща и тъп тъст, кокона-снаха и вятърничав зет…

Така че – изпърха душата му и – хайде в Рая.

Където два черни дявола го сграбчиха за врата на погребалното сако от секъндхенда до пазара, вдигнаха го от облака и…

В казана…

Казана ли?

Шашнат – шашнат, ама бай Иван що опит  с дяволи и гяволи у България бе натрупал, та още по време на полета се свести от изненадата и успя да сграбчи за робата прелитащо нещо… Нещо като полуангел – полудявол…

Който само се огледа, зърна смаяния бай Иван и кацна на един облак, за да отръска земната греховна кал…

-     Чакай… - изплака бай Иван – Чакай, ангел… Там какъвто си, господине… Чакай, не ме мятай в геената огнена…

-     Нямам време – изръмжа онова нещо – На почасова ставка съм, ако седна с всеки от вас да си губя врамето…

Но сетне все пак съжали нещастника и леко го откачи от робата. После го повдигна за яката /Бай Иван два пъти бе протестирал в родината си, та бе усетил как вдигат и бият демократичните джандари, затова с облекчение усети – тоя е от свестните/.

Съществото понесе бай Иван между движещите се с бясна скорост облаци, избягна два-три сблъсъка с луксозни черни дяволи, накрая кацна до малка маса пред килната по колибарски полубарака. Отиде до нея, взе две очукани съдини с нещо в тях и се върна. Сложи ги пред себе си, гаврътна едната и пушек се понесе от ноздрите му…

-     Ще извиняваш – рече на объркания бай Иван – ама съм пред заплата, а и много съм уморен, та няма как да те черпя. Мен едва два димохода ще ме оправят малко, а заради това довечера ще съм на диета – само света вода…

Бай Иван го гледаше съвсем изперкал. Раят? Ангел? Ами ония дяволи? Кръчма? Бе, нали помнеше още от училище – сам Елин Пелин твърдеше, че в Рая кръчма няма…

И запита съществото.

Което климна с глава.

-     В Рая си, човече. В Рая. В новия, модерен Рай…

След което му заразправя  - изглежда се радваше, че е намерил повод за малко почивка.

И така.

Раят си бил Рай, Адът – Ад.

В първото място отивали праведниците, в катрана – съгрешилите.

В Рая – райски живот бил. По древните правила: химни, славене на Бога, четене на Библията, обсъждания на ставащото на открити ангелски събрания с присъствието на човешките души и на специални ангелски събрания само за призваните. Имало перспективи пред хората – кого на светия ще повишат, кому криле серафимски или херувимски ще връчат, кого ще обсъждат заради провинения и понякога даже ще разжалват в нормален праведник…

Но понякога делегация от Рая отивала на обмяна на опит в Ада. Демек – да видят как не бива да е.

Само че на делегатите се харесвало – нощни забави, дяволици, владеещи почти всички номера на човешките магистралки, свобода да ругаеш и Сатаната дори…

Та постепенно се събрали серафимите и херувимите, решили нов Рай да построят, отпратили нейде си Гспод и някои негови приближени, поканили Сатаната да изпрати специалисти по преход от наивно-глупавия строй към истински, пазарно-демократичен, модерно-либерален нов свят…

-     И ето – сега живеем в мечтаните илюзии… - въздъхна опърпаният – Портите на Рая са отворени за всеки. Пристигат какви ли не извънземни от къде ли не. Вече сме либерали и не охраняват стените райски с огнеметните тръби нашите бойни ангели. И вратата е постоянно отворена. Съкратиха длъжността ми…

Бай Ивановата душица, свита в черупката си, чак се разтърси.

-     Ама ти… Свети Петре?!

-     Шшшт… - вдигна палец към устата си оня – Никакъв „свети“. Няма светии, няма архангели, няма даже праведници. Всички сме от равни – по-изравнени. Сега тук не се мери по благочестие, а по наличието на райдуки…

-     - Какво, какво? – облещи се душата…

-     Райски дукати… Такова… Пари лукави тукашни. По подобие на адските жълтици, но по-евтини. Нали сме с Ада в един съюз, еднакво трябва всичко да е. И въведоха тия райдуки. Но няма да е още дълго. Дойде нареждане от Съюзните комисари – там началниците се събират, знаеш сигурно – Мефистофел, Велзевул, Ехидна…

-     Те са ви началници?

-     Е, и наш уж има. Пратиха Лилит да ни представлява…

-     Лилит… Лилит… Извинявай, свети…

-     Шшшт…

Душата зашепна, въртейки страхливо очи.

-     Лилит… Коя е тая?

-     Абе, една грешка на производството Божие… Трябваше да е първата жена, но се оказа… Просто Господ я бракува и замени с Ева. Такава – онакава, ама по-свястна… Та тая Лилит е наша представителка там, ама май ще я връщат временно, тук глава на администрацията да слагат. Щото посочиха едно… В калабалъка ангели го взели, пък нали Бог грешка не допуска, та това земно същество вкараха в Рая, даже му измислиха титла – хомункулус…

-     Хомункулус…

-     Изкуствено, фалшиво, ни мъж, ни жена барем… И това…

Бившият свети Петър се сепна. Огледа се. Наоколо прехвърчаха таксита от бивши ангели, възседнати от весели дяволчета, оръфани същества боядисваха небесата, прекопаваха облаците, помпаха небесните сфери… Работата кипеше – защото безплатните едно време Божествени нектар, мед и масло, вече пари струваха. А душите… Абе, и душите си искат нещичко, не са безсмъртни, я…

-     Заприказвахме се, човече Бож… Ъъъ… Душо дяволска… Чудя се как си попаднал тук – обикновено новичките ги мятат в казаните. Хем да ги пробват бързо ли ще издяволеят, хем са модерно екологично гориво за адската централа… Виж сега, докато не са те усетили – отивай при ония с мотиките и се захващай да прекопаваш около палмите. После кажи, че си отдавна тук. Ще те усетят, ама ще ти се размине – дяволите не обичат някой да им види грешката. Сигурно ще те забият някъде – на груба работа. Ама ти се моли… Не знам кому, но се моли – да се размине. Пък после ще свикнеш и след две-три вечности няма да ти пука къде си, кой си и най-вече защо си така… Търпение му е майката… А, да – и на ум се моли нещата да се оправят – светът да се върне обратно, дъждът да полети към небето, Сатаната да се обърне на Господ… То – няма как да бъде, ама друго не ти остава… Гладът ти е осигурен, страданията също, а мечтите пари не искат… Но за притежаването им се плаща скъпо…

Интересни неща, предизвикващи алергии и пенясване у русофобите - https://genekinfoblog.wordpress.com/