Бай Вичови истории. 1. Приятели

       Зевзек си беше бай Вичо, ама и Танас, комшията му, не падаше по-долу. Няма сега такива хора, момчеее, широки души, народни души! Всичките сега са учени, консули и господа. Едно кафе не може да си купи... и да почерпи, примерно... обаче - господин! Едно време като кажеш "господин", то ще рече - имущен, солиден, културен и почтен човек... Сега господа много, ама почтеност никаква.

     Та, да си дойдем на приказката за бай Вичо и Танас. Комшии бяха и големи приятели: и по авджилък, и на чашка, и за зевзеклици. Гледам ги веднъж от моя прозорец, седнали двамата край дувара в бай Вичовия двор, запалили огън под триножника, дето кака Марийка вареше компоти и метнали две-три парчета сланина върху тенекията. Размирисало се, брате, умрял да си, ще се събудиш. Не се стърпях, отидох у бай Вичови и още от вратата викам:

- Какво правите бе, комшу? Защо ти е посред лято сла...

- Шт! - вика. - Тихо! Идвай тука и сядай!

- Ще развалиш работата бе! Ама-ха! На, почерпи се - подадоха ми шишенцето, - и да ти разправяме.

- Ние тука, комшу - рече бай Вичо на висок глас, - си хапваме наденичка - и ми смига, - замезваме. Сухичка е, от зимата я пазя, ей тъй, за приятели. Заповядай!

       И шепнешката ми разправят какъв номер готвят на комшийката им Яна. Тая беше ходещият скандал на квартала.  И с бай Вичо се беше сдърпала, че му лаело кучето. А то бе умно и кротко животно, ти казвам, само дето вестник не четеше.

- Ако ти лаеше колкото моето куче, в квартала щеше да е по-тихо - рекъл ú бай Вичо.

     А пред приятели се заканил:

  - Ще я науча аз нея! Посред лято ще я накарам наденици да яде!

     И даже на бас се хванали с Танаса.

     Тая Яна имаше един-едничък син, Гошо, непоправим пикльо и врескало, и бай Вичо знаеше, че малкият ще ревне и като нищо ще накара майка си да направи наденици. Така и стана. Още на другия ден бикметата увиснаха у Янини на телта...

     Те, бай Вичовите, не са една, не са две.

- Човекът има три периода в живота си - казваше философски бай Вичо. - През първия период - по цяла нощ ядеш, пиеш и ти се губи какво още си правил. А на сутринта по лицето ти нищо не личи. През втория период  - по цяла нощ ядеш, пиеш и ти се губи какво още си правил. Сутрин всичко се вижда на лицето ти. А през третия период - цяла нощ кротко си лежиш в леглото, обаче като те събуди слънцето, лицето ти изглежда тъй, сякаш през нощта си ял, пил и ти се губи какво още си вършил...

      Но не беше бай Вичо някакъв пияница и гуляйджия. Почерпваха се двамата с Танаса пред чинийка сиренце или прясно откъснат домат. И приказките им край нямаха... Нали ти разправям, той и Танас не падаше по-долу. Те ползваха общ нужник, преграден на две: едната половина беше в бай Вичовия двор, а другата - в Танасовия. Клечал веднъж Танас в тоалетната и чува - от другата страна бай Вичо, да ме прощаваш, си попръдва в неговия си нужник. Кака Марийка шетала по двора, чула го и се скарала:

- Стига бре, ще чуят хората, ще се смеят!

- То е от Танас, мари!

     Танас чул, но не се обадил. Тихичко се измъкнал от нужника и се заврял в гаража. Изровил там от рафтовете една димка, трампена някога за разни ловджийски принадлежности. Върнал се в нужника, пуснал димката и затулил дупката откъм своята страна. После, ни лук ял, ни лук мирисал, качил се върху бетонния покрив на гаража си и гледал оттам какво ще се случи.

     А то се случило много скоро. Бай Вичо изхвърчал от нужника, стискайки гащите си с едната ръка, а подире му, през отворената врата, се разстилали кълба дим.

     По това време бай Вичо си измазвал къщата, та на двора имало кофи, пълни с разтвор, вода и други нужни и ненужни за случая неща.

     Сащисан и изплашен, че клозетът му се е запалил, бай Вичо без много да му мисли, грабнал първата попаднала му кофа и додето работниците-мазачи извикат: "Стой, бай Вичо! Туй е нафта!", бай Вичо лиснал съдържанието на кофата в нужника.

     Гледал Танас, гледал, не се сдържал и се разсмял.

- Ти ли ми скрои тая капа бе, магаре!? - викнал бай Вичо. Запасал се и додал: - Ела тука да те бия на един белот, че да ми мине!...

     Ей такива хора имаше едно време. Не като сега - каймата фалшива, кучешко-конска, ракията - менте, за хората да не говорим...

     Седни де, закъде си се разбързал. А бе, работа! Работата не е заек да избяга. Почерпи барем по една малка, че да ти спорú каквото захванеш. Благодаря! Мъж си, ще знаеш! Тръгвай, щом си зает. И от мене да помниш, чичовото: не искай прекалено много, щото не знаеш, можеш ли му плати цената! Хайде, със здраве!