7.03.2007 г., 10:30

"Балкан"-ски неволи

1.1K 0 1
1 мин за четене
      В моето детство, Джоката беше пощальонът. Някъде по икиндия вземаше огромната си чанта и раздаваше "Кооперативно село", "Работническо дело", "Славейче", "Септемврийче", "Жената днес", "Стършел", "Поглед" и ред други...
      Но освен пощальон, беше истинки извор на оня здрав, малко простоват, но винаги свеж селски хумор. Раздадеше ли вестниците, квакваше на мегдана, а там го чакаше агитката. Така му минаваше времето в шеги по цял ден.
     Та!
     Баща ми имаше мотоциклет "Балкан". Един горд продукт на родното мотоциклетостроене.
     Да съм бил, да съм бил на няма и толкова, когато един ден, както си играех на пътя, Джоката се приближи към мен и ме научи, че:
     - Като натиснеш ето тук и започва да съска...
     Играя си аз играя си, в един момент отивам до мотора, натискам вентила и то си изсъсква. Точно както ми каза Джоката. И тук започва студио "Х"...
     Идва баща ми, понатисква мотора, поглежда гумата и се чуди:
     - Бре! Вчера я помпих. Що ли спада?
     Аз обаче - пас! Само че, мине се не мине, присетя се и пак - "сссссссссссссссссссссссст!"
     Баща ми започна яко да се шашка. Ама как тъй един ден спада, а друг не спада. Що е туй?
     Докато един ден ме сбара...
     - Кво правиш бе?
     - Ами Джоката ми каза... - отговорих му невинно аз.
     - Лелееее! Ще го убия.
     Е, не го уби! Обаче много се смяха... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенко Пенков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хаха
    Пак ме усмихна! Чак се чудя моето дяволче колко ще е палаво

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...