Балони

Малки прозрачни балони плуват безшумно в моето уморено съзнание... Фантазията ми е свила криле и се е оттеглила безмълвно в най-отдалечения ъгъл, от страх - да не ражда кошмари. Тя вижда колко се е смалила душата ми и проявява съчувствие...

Малки прозрачни балони - като спасителни лодки, плуват в притихналите ми мисли. Светли спомени... Плахи надежди... За нещо хубаво, за нещо, което ще пробуди отново моето загубено "Аз" и ще върне светлината в душата ми.

На фона на мрака, потънал навътре, все пак се осмеляват да плуват тези мънички прозрачни балони - оцветени в различни нюанси. Единствената им цел е да ме спасят, да ми припомнят коя съм, да ми внушат да не се сломявам докрай и да не загубя своята идентичност и истински облик.

Танцуват елегантно в главата ми и ... разказват за една смела, светла жена, която можеше да докосва звездите, когато пожелае... да гребне от тях светлина и да я дарява щедро на другите... За една неуморима жена, която минаваше боса през горещите пясъци на пустините в своя живот, с единствената мисъл, че ще открие оазиса, който ще й донесе живот и спасение... За една неподражаема в своята наивност мечтателка, която бъркаше реалността с незримия свят на своята необятна фантазия и все пак оцеляваше... А може би това я спасяваше - от мрака на този живот, който бе чужд за нейната витална душа?

Малките прозрачни балони говореха без думи, танцувайки из все още съхранените частици съзнание...

И разказваха за приятелството, което е нещо толкова ценно, че не се купува с пари. То е благословията за тези, които са успели да го заслужат с дела. Приятелството, което спасява с един топъл поглед, с една чиста мисъл, с един далечен шепот, с една отронена сълза... Приятелството, което като невидим спасител застава до твоето рамо и те подкрепя, когато залитнеш, изправя те, когато паднеш, препънат от нечий капан, избърсва с най-фината нежност сълзите, стичащи се по лицето ти, за да успееш да отвориш очи и да видиш, че не си сам и изоставен... Приятелството, което идва да те вдъхнови, когато си мислиш, че не можеш повече да направиш дори крачка...

Малки прозрачни балони танцуваха и разказваха неуморимо историята за приятелството, написана през вековете...

Една уплашена самотна жена слушаше... и разбираше всяка прошепната дума... А лекият вятър бършеше с нежни длани сълзите й...