7.12.2008 г., 23:02

Балони

1.2K 0 2
2 мин за четене

Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.

А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора днес да се усмихнат. Но дали се усмихваха на тях или на нея, когато виждаха щастливото й лице? Тя беше преминала през целия град, за да стигне до тук, беше развеселила толкова много минувачи, беше накарала толкова много деца да заподскачат. Уж беше сама, а сякаш с нея вървеше цяла тълпа с разноцветни костюми. Балоните. Те може би дори не бяха нужни, защото тя сама озаряваше всичко наоколо. Сивите улици грейнаха когато вървеше по тях, а когато задмина, отново станаха тъжни и самотни. Никой друг човек наоколо не предизвикваше толкова много положителни емоции у другите, колкото тя. Сякаш можеше да усмихне и най-тъжния човек само със сиянието си.

Тя беше най-обикновено момиче, но деня не беше обикновен. Беше рождения й ден, денят в годината, който чакаше с най-голямо нетърпение. Искаше този ден да прекара с най-специалния за нея човек. Той й беше най-добър приятел. С него споделяше абсолютно всичко, освен най-важното. Беше влюбена в него до полуда. И сега на рождения й ден, всички други подаръци оставаха на заден план, сравнени със срещата им. Беше й обещал още преди седмици да са заедно днес. А тя се надяваше на това обещание от месеци.

Пристигна точно на време на посоченото място. Седна на пейката и зачака. Балоните се поклащаха нежно от вятъра и я дърпаха лекичко по ръката. Всичко около нея грееше. Дърветата сякаш бяха цъфнали, макар и да беше есен. Сякаш светът на мечтите беше излязъл от главата й и я беше заобиколил. Тя си представяше как момчето й ще дойде, ще я прегърне, ще й честити и ще прекарат един страхотен ден заедно.

            Когато след половин час той не се появи, тя му се обади. Той звучеше някак си странно, около него се чуваха музика и гласовете на много хора. Обясни, че е много зает и не може да дойде. Тя беше готова да приеме извинението му, да му прости, когато чу гласа женски глас. „Мило, затвори телефона, който и да е, ще почака”. Този глас не можеше да сбърка никога! Той й беше обещал, беше забравил рождения й ден, беше я излъгал, за да бъде с приятелката си! Тази, която можеше да види по всяко друго време. Тази, която не държеше на него дори на половина колкото нея….

            Да… щеше да е твърде хубаво, за да е истина. За пореден път всичко остана само в мечтите й. Тя стана от пейката и започна да пука балоните. По един за всяка седмица, която беше прекарала в надежди, по един за всяка нейна пропиляна мисъл, по един за всяка сълза, която беше потекла по очите й.

            Пук. И последният балон се спука.

 

 

7-12-2008

Защото ми се пишеше.

 

 

отличен в литературния конкурс "Искри"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...