- Продай ми прашката!

- Струва скъпо...

- Колко?

- 1000.

- Ако я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкова пари?

- Няма да платя, щото няма да я изгубя и ти няма да я намериш.

- Само с пари ли се плаща тая прашка?

- Може и с друго, но ти го нямаш...

- Какво например?

- Пищов, например, нямаш...

- Нямам...

- Дядо ти има...

- Има...

- Това не е каква да е прашка, а прашка с желязно черенче.

- Така е...

- И мога да я заменя с нещо, дето пак е желязно...

Момчето с прашката е чирак у комшиите.

Кръгло сираче от града…

Пасе им животните.

До Димитровден, за храна и кат дрехи.

Градско дете - разбира нещата…

Тая прашка ме побърква!

Сънувам я нощем…

Не съм виждал прашка с желязно черенче!

Какво струва един пищов?!

Врабче ли ще утрепеш, гарга ли ще свалиш!..

Не знам за какво му е на дядо!

Веднъж не е гръмнал...

Само дето го крие нощем под възглавницата.

И постоянно сутрин забравя да го тикне в пояса!

Тая прашка грешка няма - винаги улучва.

Дървото дава отклонения...

Няма как, ще го заменям това желязо с прашката на Стоянчо...

От седмица всяка сутрин пребърквам под възглавницата...

На десетия ден го набарах пищовчето…

Свирнах на Стоянчо - не беше изкарал животните на паша.

- Готов съм...

- Давай!

- Първо прашката!

- Покажи да видя пищова, докато не съм се отказал...

- Добре бе, дръж!

- Стреля ли?

- Като топ…

- Виж сега: давам прашка, дето си я пробвал поне пет пъти!

- Така си е.

- Ти ми даваш пищов, дето хабер си нямам! Пробвам и тогава...

- Готово...

Подбрахме животните, яхнахме магарицата…

Тръгнахме към Петрови поляни.

Когато стигнахме, се оказа, че няма на какво да поставим целта!

Нямаше и трънка наоколо…

Стоянчо плесна с ръце и удари каскета в земята!

Свали колана от панталона и върза тояжката за рога на вола!

Поби отгоре каскета и даде знак да стоя зад него.

Животното си пасеше, а целта клатушкаше на рога му.

Стоянчо отброи десет метра и се прицели в каскета.

Магарето стоеше с вдигната глава и гледаше втренчено към рога на вола.

Тъкмо да натисне спусъка и магарето изрева пронизително…

Стрелецът извърна глава настрана и гръмна…

Магарето внезапно замлъкна и се строполи!

Кръв шурна от главата му.

Спуснахме се да запушим дупката от куршума…

Животно пърхаше, опитваше се да се изправи на крака, падаше...

Страшна картина…

Воловете гледаха уплашено…

Извадих месал от торбата на Стоянчо да запуша дупката…

Животното пръхтеше - не можех да го доближа.

И така около половин час...

Най-сетне затихна, опъна крака, изпърха и не мръдна...

Стана каквато стана...

Стоянчо доближи мъртвото магаре, зарови пръсти в козината на врата му!

Издаде нечовешки стон и захлипа.

Стоях като гръмнат. Колко време плака, не знам...

По някое време се успокои, понадигна се и заговори:

- Забери воловете и иди на село!...

Кажи на чорбаджията… да дойде и прибере горкото животно.

Вземи прашката!

Без да ме погледне, свали я от врата и подаде в гръб.

Разтреперах се, не виждах, не чувах, обзе ме страх, исках да го успокоя!

Исках да му кажа, че всичко ще се оправи, в края на краищата не е човек!

Но дума не можех да обеля…

Развързах ремъка, взех тояжката, оставих каскета и подкарах воловете...

Не изминал и двайсет метра, чух глас изпод земята:

- Почакай!... Вземи пищова... тури го под възглавницата...

Тръгнах обратно, краката ми тежаха...

След крачка чух глух пукот!

Спуснах се към Стоянчо, хванах го за раменете и го обърнах по гръб...

Беше налапал цевта!

Свърши се...