Баща ми

Бях малка, когато загубих баща си. Той не беше лош човек. Винаги помагаше, когато някой го помоли, е да изглеждаше като едно голямо мече и гледаше като най-злобното животно, но все пак беше мил. Още помня усмивката му и парфюма му. Тези всекидневни жестове и движения, които правеше с лекота. Гласа му и погледа му. Беше и млад, едва на 34 години, а вече беше побелял. Имаше белег на челото от катастрофа с мотор и всяваше дори малко страх в някои хора. Той беше скромен и добросъвестен мъж. Помня как сутрин, преди да излезе за работа, целуваше мен, сестра ми и майка ми за чао. Как вечер се прибираше и нямах  търпение да си легнем всички на дивана и да гледаме телевизия. Как ме взимаше с него и ме водеше на толкова забавни места. Помня как всяка неделя излизахме семейно аз, майка ми, баща ми и сестра ми. Как се смеехме и забавлявахме. Естествено, помня и лошите моменти, когато съм сгафила и отнасях някое друго конско от него и от мама. Толкова много спомени и хубави мигове, а толкова малко думи за описване. Остави мен  и семейството ми много отдавна и понякога дори ме е страх, че ще забравя всичко това. Страх ме е да не забравя самия него, усмивката му и всичко останало. Минаха четири години и още не мога да свикна, че го няма. Не мога да свикна, че няма да е до мен на бала ми, че няма да успее да ме научи да карам кола. Няма да може да ме види в бялата сватбена рокля, да се запознае с мъжа ми и да е до мен в тези толкова важни моменти. Яд ме е, дори може би не искам да имам деца, защото няма да може да ги извежда в парка и да им купува всякакви играчки, а аз да му се карам, че прахосва пари за глупости, защото вече имат такива неща. Става ми гадно при мисълта, че ще имам толкова важни събития и решения в живота занапред, а той няма да е тук, за да ми помогне. Баща ми беше уникален човек, на който не спирам да се възхищавам и днес. Стремя се да бъда като него или поне бледо копие. И ако сега може да ме види или чуе, искам да се гордее с мен. Съжалявам, че съм го обвинявала за моите грешки. Съжалявам, че не му казвах всяка вечер „обичам те“, а само „лека нощ, тате“. Искам да знае, че беше най-уникалният татко, един прекрасен съпруг, защото правеше мама най-щастливата жена на този свят. Искам да знае, че въпреки всички грешки, които е правил, ние му прощаваме и сме горди с това какъв човек е бил. Искам да му кажа също така, че ми липсва във всяка една секунда и че няма мъж, който да обичам повече.