Последно, за Боян П. с ТЪГА

Не за първи път човек обединява ни
и ни дели, на лагери - едно, две, три!
Не го познавах, толкова добре, но зная за огромното сърце, душа която иска да лети

и осмелих се неговата , памет, да почета в'ъв този полустих.:(

Дано по пътя му натам и все по-нагоре, 
да няма пречки и неволи!
Да бъде все така щастлив и точно колкото би желал, където и да е сега!
Напук на нашите сълзи, дано лети върху  крилете на своите мечти!

Ценете, го, Голямото Сърце, за да не съжалявате за пропуснатите мигове:(