Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си.
Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, докато вечер те преследват мисли, а като заспиш сънищата нахлуват в съзнанието и те връщат в миналото... отново и отново. Всяка вечер. Ей това ми беше най-трудно. И така аз се превърнах в бегълка. Беглец от собственото си минало, от живота си преди, от начина на мислене... от всичко.
Да съм сама е другият ми страх. Обгърната от нищото, потънала в тишина и забрава. Но нямах избор, затова избягах сама. И така дни наред лутайки се психически из душата си, из спомените си, из сънищата си.
Докато един ден не срещнах друг беглец. И той бягащ от нещо..може би някого. Съдбата ли ни срещна, Бог ли? Не знам. Не знам и защо. Може би да научим нещо един от друг или да убием време. Невероятно силен хара ...