Да избягаш не е лесно. Да заровиш всичко в миналото. Да си тръгнеш, загърбвайки спомени, които са те направили такъв, какъвто си. 

Е, избягах. Дали ми беше трудно? Да. Най-тежко беше забравянето. Да се правиш, че не е било... както се казва - да започнеш на чисто. Как по дяволите се започва на чисто, докато вечер те преследват мисли, а като заспиш сънищата нахлуват в съзнанието и те връщат в миналото... отново и отново. Всяка вечер. Ей това ми беше най-трудно. И така аз се превърнах в бегълка. Беглец от собственото си минало, от живота си преди, от начина на мислене... от всичко.

Да съм сама е другият ми страх. Обгърната от нищото, потънала в тишина и забрава. Но нямах избор, затова избягах сама. И така дни наред лутайки се психически из душата си, из спомените си, из сънищата си. 

Докато един ден не срещнах друг беглец. И той бягащ от нещо..може би някого. Съдбата ли ни срещна, Бог ли? Не знам. Не знам и защо. Може би да научим нещо един от друг или да убием време. Невероятно силен характер, за сметка на това  пък - слаба воля. Интересна комбинация. Бори се, но за повърхностните неща...онези по-ценните ги е оставил на течението. Не се разбираме понякога. Нито аз мога да му схвана разсъжденията, нито той моите. Той има едно виждане за живота: ден за ден, а аз съвсем друго: не планувай, но имай представа без да поемаш излишни рискове. С две думи - ако аз кажа ЕЗИ, то той задължително ще заложи на ТУРА. 

Но съм спокойна с него. Вечер, когато ме прегърне, когато ме гали, за да заспя. Когато ме притисне към себе си или ми се усмихне сутрин. Когато ми се размрънка, че пак го карам да ми купи шоколад, но все пак го прави. Успокоява ме дори когато просто си обсъжда или мълчи. Скараме ли се веднага ми проличава. Безжизнена, без настроение. Сякаш съм преминала през Сахара. 

Свикнах с това ежедневие. Харесва ми. Макар да е обречено така или иначе. О, да. Ще приключи, защото макар и бегълци, всеки ще се върне откъдето е дошъл. Един ден всеки от нас ще поеме по пътя си, а ние знаем, че нямаме общ път. Просто временна засечка във времевото пространство на Вселената. Може би ако има паралелен свят, там сме заедно или пък сме смъртни врагове. Но тук при нас е така. Знаем, че ще дойде краят. Знаехме го и в началото. Защо ли се захванахме? Защото веднъж реших да пренебрегна принципите си и да последвам чужд. ''Ден за ден? Хм... ами добре". Но не съжалявам.

Ще видим какво предстои... Този път залагам на тура!