Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая два на два, с олющени дървени стени, железни решетки на вратата и прозореца. През стъклото се процежда слаба светлина и си мисля, че вече е ден, но за бога… от колко дни съм захвърлен тук? Тихо е. Не се чуват звуци. Надигнах се с усилие и зърнах през решетката гъста гора додето ти поглед стига. Прецакаха се нещата и аз обрах парсата. Трябваше да съм вече офейкал и да си пия уискито в някой бар. Сглупих, но кой не прави грешки, когато хубава жена му влезе под кожата. А как ми влезе под кожата тази мръсница… като огън ме привлече с буйния си нрав. Очите и искрят със закачливи пламъчета. Червенокосата. Вулкан от червени спирали се спускат по рамената и. Бедрата и стегнати като на газела. А гръдт ...