Белези
Всички ние носим белезите си. Понякога се стараем да ги прикрием, да ги заровим сякаш никога не е било.
Друг път избираме да ги дамгосаме, открито признавайки:- "Да случи се, да оцелях. Това е моята болка, но и моята сила!"
Аз съм от вторите, избрали дамгосване за цял живот. И това е така, защото няма какво да крия. Покрих част от кожата си с мастило, близо до белезите. Грозен морски дракон, който не пасва с нито една рокля или обувки, но дяволски ми отива на голата кожа. И това е защото не се крия, не крия през какво минах, не крия белезите си, както правех в началото. Вече не! С годините осъзнах, че те са красиви и са толкова част от мен, колкото и краката. Крака, които можеше и да не пораснат. Белезите ми са спомен от срещата със смъртта и куража да ѝ кажа- "Не днес!"
Не всеки има привилегията да преговаря с нея. Но тя винаги те изпълва със жажда за живот. Истината е, че и на деветдесет да стана пак ще ѝ кажа:-По дяволите, живее ми се! Имам какво още да взема и да дам на живота. Имам нужда да живея, да усещам как въздухът пълни дробовете ми, да чувствам как кръвта циркулира във вените и да мечтая. Искам да виждам красотата, да чувствам красотата, да допринасям за красотата на тази земя. Искам да се будя със спиращи дъха гледки, като тази от балкона ми- просторно небе, висока планина, гъста вечнозелена гора и да застивам в капана на времето, без да мога да отделя очи от тези картини, знаеки, че и това ще има край.
Научих си урока и вече съм оголена пред света. Ако нещо не ти харесва, не го търпи! Ако нещо ти доставя удоволствие, наслади се! Следвай сърцето и собственият си компас, защото един ден смъртта е неизбежна и на линията, когато преминаваме в безвремието, може да съжалим единствено за онова което сме пропуснали. Не пропускай живота, криеки, че си го живял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А. А Всички права запазени
Благодаря, че сте тук!
