Apr 8, 2021, 11:55 AM

Белези 

  Prose » Others
155 5 18
1 мин за четене

© А. А All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Безжичен, няма форма неопределено иначе него щях да дам, размишления са да, може би сте прав има допир с есе. Благодаря, че сте тук!
  • Текстът не е лош. Не ми се прави анализ, пък и защо - щом авторът го е публикувал, той най-добре знае защо. Само ми се струва, че по форма това е вид есе, но не е задължително авторът да е съгласен с мен. Друго искам да кажа - тук виждам потенциал и ако има по-философско задълбочаване, могат наистина да се получат интересни работи. Аз ще.чакам. А и още нещо - тук е прието да си говорим на "ти" и лично аз го предпочитам.
  • Спокойно, Зигфриде, аз не се сърдя, ако с някой имаме различни мнения или противоположни позиции. Пък и не неглижирам по никакъв начин творбата на Каролин. Само споделих, моя личен опит и прозрението, което получих от него. А именно, че човек е едно нищо, една бълха, която може да бъде размазана по всяко време. И за да предаде смисъл на съществуването си трябва да не се отдава на безцелни забавления и щастливо ловене на миговете, прекарвайки си живота добре и с добър стандарт, а да се отдаде на някакъв вид служение. Така при тръгването си от тук, онова му 21 грамово нещо, ще бъде зряло и спокойно в своя път, защото ще е изпълнило приета доброволно от него мисия. Иначе другото е да си живеем живота, да си гледаме удоволствието, да се чувстваме куражлии след предупрежденията на съдбата и накрая да умрем с чувството, че нещо ни се отнема и то едва ли не несправедливо. Каролин, ти си права. Трябва да бъдем открити пред света и да заявяваме себе си. Това е добър урок за усвояване.
  • О, ни най-малко. Особено когаго имаш какво да кажеш. 😉
  • Ама защо ми се извиняваш? 😊 подробнохолиците са си страхотни! Надявам се не се сърдиш, че си позволих да се намеся с малко спам под произведението ти... падам си дърдорко (коменторко?) 😆
  • Зигфрид, извинявай, разбрах те напълно. Просто си ти казах, че съм подробнохолик :D
    Тая диагноза включва и намеса в превода. :D :D
  • Да, Каролин, и аз това казвам 😘😊 тъй де, без страх няма кураж нещо такова
  • Благодаря, SMooth. Да , живее ми се! Хубав е живота, когато го гледаш от тая камбанария.
    Ивайло, ами това е през моите очи. Тя е такава за мен, нещо неизбежно от което не ме е страх. Страх ме е от смърта до толкова колкото, може да ми отнеме мои близки. Това не мога да преглътна. Може би и нагласата ми към смъртта идва от факта, че рано се срещнахме, бях си дете, на 13. И не ме беше страх, знаех какво е, беше ми обяснено, знаех какво губя, но и видях какво ме чака. Поне и до днес го вярвам. Не мисля за преспективата какво ще се случи на Земята с мен, а за това което става с онова 21 грамово нещо, което се пренася другаде. Затова имам куража, въпреки страха. А белезите, дълго ги криех, докато почна да мисля така. Благодаря ти!
    Малко и дългичко става, та:
    П.С.Куража, не изключва страха. Страх винаги има, Зигфрид. Просто трябва да си каже човек, че е по-голям от страха и да пристъпи в неизвестното, така е.
  • Ив, позволяваш ли да ти отговоря? Кое те кара да мислиш, че другите не са имали реални срещи? От моя гледна точка пък ще ти кажа, че си е страшно. И първият път, и следващите пъти пак, така де, инстинкта за самосъхранение на човека винаги ще го подтиква да се страхува от смъртта, или по-скоро от момента, в който животът става на Game over и вече няма потенциал за доразвиване. Когато това започва да се случва сравнително често, да не казвам ежедневно, или човек се среща със смъртта, или това му се напомня (смъртта не се усмихва на нея не й пука така да се изразя) и човек си променя малко мирогледа.Не може да се свикне със смъртта, но можеш и да придобиеш известно количество кураж, за което споменаваш, и за което аз четях в текста на Каролин. Разбира се, твоят опит не е за пренебрегване, със сигурност, само те моля да не неглижираш мнението на другите. Всички сме хора 🙂 извини ме, ако се намесвам невъзпитано, но се счетох длъжен да го напиша, понеже съм бил и аз на срещи, тъй де 🙂
  • На мен пък ми звучи малко непознато, защото съм имал реалистична покана за среща със смъртта. Но нямах усещането, че се изправям куражлийски пред нея и и казвам ,, Не днес, не ти се давам още!", по-скоро беше обратното. Тя застана пред мен и ми се усмихна, казвайки - Само идвам да те погледна от близо и да те предупредя, че не живееш живота си правилно, нищо повече за сега. - Бъди внимателен в бъдеще. Нямаше драми, нито психически травми, които да ме карат да крия малките белези, които останаха. Нито пък страх или копнеж за живот. Нищо такова нямаше, не се почувствах и по-силен. Но от онзи момент се почувствах някак различен, почувствах се свободен човек и мирогледа ми се измени. Един вид, започнах да гледам живота с отворени очи. Затова и не ме бива много за поет фантазьор или за ловец на мигове и наслади. Но ти си права, всички ние сме принудени да си носим белезите от живота, кой каквито си ги е причинил сам на себе си най-вече.
  • "Живее ми се!" Много хубаво послание, истинско, чисто!
    Нека живеем, а не да се крием от живота.
  • Росица, вярно е!
    Благодаря ви!😊
  • Звучи ми като вик, отправен към живота! Силен, искрен. Всеки има белези, но не всеки умее да ги носи! Поздравления!
  • Зигфрид, Гедеон -Благодаря ви!
    Усмихвате ме и с творби и с коментари!
    Зигфрид, много може да се разсъждава и точно това искам да постигам, да карам читателя да се замисли. А имам усещането, че ти и от опит, си оценил живота.
  • Каролин, прекрасно написано.
    Благодаря ти, че остави това послание!
  • Казваш много с малко думи. Най-важното е да живеем, докато сме живи... Когато приемаш живота за това, което е - безценен дар - и се стремиш да живееш така, че да не причиняваш вреда на живота (приемай живи същества, изобщо всичко, което е живота), доколкото можеш, а да служиш на доброто, тогава живееш... А другото - когато дойде времето. Мога и още да разсъждавам, но ще се спра. Вече дълго мислих какво да напиша. Аплодирам те, Каролин! 🙂
  • Ивелина, благодаря ви! 💐
  • Много силно! Очите ми се напълниха! Поздравявам те за силата и за посланието, които носи творбата ти!
Random works
: ??:??