8 abr. 2021 11:55

Белези 

  Prosa » Otros
370 7 17
1 мин за четене

© А. А Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, Иван 🙂
  • Харесва ми! Поздрав!
  • Безжичен, няма форма неопределено иначе него щях да дам, размишления са да, може би сте прав има допир с есе. Благодаря, че сте тук!
  • Текстът не е лош. Не ми се прави анализ, пък и защо - щом авторът го е публикувал, той най-добре знае защо. Само ми се струва, че по форма това е вид есе, но не е задължително авторът да е съгласен с мен. Друго искам да кажа - тук виждам потенциал и ако има по-философско задълбочаване, могат наистина да се получат интересни работи. Аз ще.чакам. А и още нещо - тук е прието да си говорим на "ти" и лично аз го предпочитам.
  • О, ни най-малко. Особено когаго имаш какво да кажеш. 😉
  • Ама защо ми се извиняваш? 😊 подробнохолиците са си страхотни! Надявам се не се сърдиш, че си позволих да се намеся с малко спам под произведението ти... падам си дърдорко (коменторко?) 😆
  • Зигфрид, извинявай, разбрах те напълно. Просто си ти казах, че съм подробнохолик :D
    Тая диагноза включва и намеса в превода. :D :D
  • Да, Каролин, и аз това казвам 😘😊 тъй де, без страх няма кураж нещо такова
  • Благодаря, SMooth. Да , живее ми се! Хубав е живота, когато го гледаш от тая камбанария.
    Ивайло, ами това е през моите очи. Тя е такава за мен, нещо неизбежно от което не ме е страх. Страх ме е от смърта до толкова колкото, може да ми отнеме мои близки. Това не мога да преглътна. Може би и нагласата ми към смъртта идва от факта, че рано се срещнахме, бях си дете, на 13. И не ме беше страх, знаех какво е, беше ми обяснено, знаех какво губя, но и видях какво ме чака. Поне и до днес го вярвам. Не мисля за преспективата какво ще се случи на Земята с мен, а за това което става с онова 21 грамово нещо, което се пренася другаде. Затова имам куража, въпреки страха. А белезите, дълго ги криех, докато почна да мисля така. Благодаря ти!
    Малко и дългичко става, та:
    П.С.Куража, не изключва страха. Страх винаги има, Зигфрид. Просто трябва да си каже човек, че е по-голям от страха и да пристъпи в неизвестното, така е.
  • Ив, позволяваш ли да ти отговоря? Кое те кара да мислиш, че другите не са имали реални срещи? От моя гледна точка пък ще ти кажа, че си е страшно. И първият път, и следващите пъти пак, така де, инстинкта за самосъхранение на човека винаги ще го подтиква да се страхува от смъртта, или по-скоро от момента, в който животът става на Game over и вече няма потенциал за доразвиване. Когато това започва да се случва сравнително често, да не казвам ежедневно, или човек се среща със смъртта, или това му се напомня (смъртта не се усмихва на нея не й пука така да се изразя) и човек си променя малко мирогледа.Не може да се свикне със смъртта, но можеш и да придобиеш известно количество кураж, за което споменаваш, и за което аз четях в текста на Каролин. Разбира се, твоят опит не е за пренебрегване, със сигурност, само те моля да не неглижираш мнението на другите. Всички сме хора 🙂 извини ме, ако се намесвам невъзпитано, но се счетох длъжен да го напиша, понеже съм бил и аз на срещи, тъй де 🙂
  • "Живее ми се!" Много хубаво послание, истинско, чисто!
    Нека живеем, а не да се крием от живота.
  • Росица, вярно е!
    Благодаря ви!😊
  • Звучи ми като вик, отправен към живота! Силен, искрен. Всеки има белези, но не всеки умее да ги носи! Поздравления!
  • Зигфрид, Гедеон -Благодаря ви!
    Усмихвате ме и с творби и с коментари!
    Зигфрид, много може да се разсъждава и точно това искам да постигам, да карам читателя да се замисли. А имам усещането, че ти и от опит, си оценил живота.
  • Казваш много с малко думи. Най-важното е да живеем, докато сме живи... Когато приемаш живота за това, което е - безценен дар - и се стремиш да живееш така, че да не причиняваш вреда на живота (приемай живи същества, изобщо всичко, което е живота), доколкото можеш, а да служиш на доброто, тогава живееш... А другото - когато дойде времето. Мога и още да разсъждавам, но ще се спра. Вече дълго мислих какво да напиша. Аплодирам те, Каролин! 🙂
  • Ивелина, благодаря ви! 💐
  • Много силно! Очите ми се напълниха! Поздравявам те за силата и за посланието, които носи творбата ти!
Propuestas
: ??:??