Бели лястовици на плажа
Мамещо, слънцето показа челото си над синия безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студения бряг и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. Влажният пясък отразяваше стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. Той обичаше да посреща деня, тичайки покрай хладките тласъци на водата, все още сънена и кротка. Това щеше да продължи най-много час, когато идващите на пъстри групи летовници започваха да ядосват спокойното море със своите капризи. Тогава то бързаше да им изпрати зъбатите си вълни, които набръчкваха гладката кожа на ситния пясък и го теглеха упорито към себе си. После застрашително изправяха белите си яки все по-нагоре над гумените дюшеци, малки надуваеми лодки или глави на неопитни плувци, дръзнали да влязат почти до шамандурата.
Но дотогава имаше време. Мъжът достигна скалите, които зеленясваха от изплютите от морето водорасли, направи петминутната си почивка, като рееше поглед в безкрая на синьото, където няколкото рано излезли платноходки се сливаха с бялата перушина на облаците. И отново се затича обратно. Навлезе в зоната, където спасителите провеждаха утринната си тренировка. Главният спасител всеки ден им измисляше различни упражнения, не ги жалеше. Днес се провикваше по-често, двама-трима навярно бяха „спасявали” някой до късно през нощта, не им споряха лицевите опори и късите отсечки, които трябваше да пробягат. После премина покрай двойка ранобудни влюбени, държаха се през кръста и просто мълчаха. И пред дискотеката с камъшитените столове и високите подиуми, която притихваше само около полунощ, видя странната двойка. Жената провлачваше крака, държейки патерици в двете си ръце. Тялото й беше дори стройно, лицето бледо и красиво, косите опънати зад тила. Покрай нея накуцваше той, вперил поглед в очите й, сякаш можеше да я предпази. Едната му ръка беше свободно отпусната, тънка и слаба, но с другата здраво се опираше на своята патерица, краката му бяха сухи и жилести. Изведнъж, вдигайки пясък след себе си, покрай тях затанцува момиче на десетина години, лицето му грееше, около кръста имаше шарен пояс.
- Морето, морето, тати ще ме учи да плувам, не ме е страх, ще видиш - изкрещя детето в ушите на мъжа и нагази с босите си крака във водата, като изпищя от допира с хладната му прегръдка.
- А бялата лястовица, дето я показаха по телевизора, дали ще долети дотук, при мен - отново беше около родителите си момиченцето, отговорът им навярно в този момент не го интересуваше много. Беше запленено от красотата на морето.
- Трябва да вярваш, само така ще я видиш - му отговори младата жена, лицето й беше обърнато напред към слънцето, което вече беше сменило цвета си в наситено жълто.
Мъжът се беше отдалечил на стотина метра от тримата, когато, тичайки, се обърна несъзнателно към тях. Момичето беше седнало в скута на появилите се малки вълни, които чувстваха своето превъзходство над пясъка. Бяха разбрали, че едно малко дете няма търпение да се научи да плува и не бързаха да изправят нагоре застрашителните си зъбати яки.
А двамата, със светлата си кожа, подпрели се около трите патерици на границата между земя и вода, толкова неудържима и непостоянна, вперили поглед към хоризонта, изведнъж му се сториха досущ като две бели лястовици. Които са щастливи, защото накуцвайки за пръв път бяха долетели до морето със своето черно, както всички други, малко лястовиче.
07.08.2009 Любомир Николов
© Любомир Николов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
( Весислава ), това, което си написала, само може да ме радва. Благодаря ти, поздрави от мен !
-
Благодаря ти за това, че ми препоръча този разказ, който бях пропуснала. Сега разбирам твоята улица още по-добре. Ще прочета и другите ти творби, в които - готова още сега да го кажа смело - ще намеря много човещина и чудесно повествование. Благодаря още веднъж, Любомир Николов!
-
( Малина ), такива думи от млад човек са ми много скъпи. Поздрави!
-
Прекланям се пред Вас и таланта......Тези редове ме развълнуваха с красиво-тъжната си история.Колко сме малки в ежедневните си суети......?
-
( Павлина ), всичко е въпрос на това, какво носим в себе си. А тук, аз и ти, това е състрадателност!
-
Любо,връщам се за кой ли път при този разказ. Остави ме без думи. Мисля, че каквото и да напиша като коментар, ще бъде слабо и безизразно.
-
( Greg ), Това е странно, не очаквах такова одобрение. Не, че не го харесвам разказа, но все пак... Благодаря, поздрави за теб!
-
Прекрасен разказ, а описанията в началото наистина са страхотни. Поздравления.
-
( Валя ) , подсетиха ме в друг сайт, напиши разказ за това момиче. И си казвам, може. Например, мъжът (аз) среща по улицата момичето, дава му "лястовиците". Стават близки, той я харесва. И тя накрая го отблъсква. Или нещо подобно.
Всичко може да се напише. Но трябва да се пише това, което чувстваме.
А това момиче, дали ще му стане по-леко, че се е родил разказ за него-не съм сигурен. Поздрави! -
Не е справедливо, Любо, но пък ето - от това момиче в квартала се е родил прекрасен разказ... Който вълнува, а това не е малко.
-
( Зорница ) , Малко ме разсмя, малко ме поласка, с една дума, хареса ми, което си написала!
-
това е професоинализъм, сега ще трябва да прочета всиките ти произведения
-
( Яна ) , кратко и точно, благодаря!
-
Красиво и прекрасно!
-
( Филипе ), разбира се !
-
Не е справедливо нито за нея нито за всяко едно друго.
-
( Мария, Ели, Филип ) Стига бе, хора. Аз го написах ей така, на шега сякаш. Но това момиче, от нашия квартал... не е справедливо!
-
Любо, страхотно! Поздрави!
-
Описанията са просто невероятни! Много ми харесаха! Прииска ми се да стоя на брега рано сутрин, сънените вълни да галят краката ми и на фона на изгряващото огнено слънце да потърся надеждата в безкрая! Благодаря за удоволствието!
-
Много те бива в описанията, а и препратката за лястовицата ми хареса.
-
( Dimi49 ) Аз и момичето от квартала, което всеки ден пресича нашата улица с двете си патерици.
Поздрави ! -
Наблюдателен мъж... Харесва ми героят и прототипът, ако има такъв.А за описанието на плажа поздравления! Супер си...
-
( Валя ) Едно момиче в квартала, младо, гордо, дали е ходило на море, дали е имало приятел?
Бях за четири дни на Албена, като се върнах я видях отново. Това е. -
Само ти можеш така да го напишеш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
