Барманът постави и пред двамата по една чаша с гъсто, черно кафе и погледна съчувственно към Ивайло.
- Тежка нощ?
Той тихо простена и вдигна ръце към главата си.
- Напомни ми никога повече да не се водя по ума на този дявол тук.
Константин Корсаков весело се разсмя и се пресегна към чашата си.
- Доколкото си спомням твоя беше идеята да се състезаваме кой ще изпие повече.
- Ти помниш! - с мъка произнесе той.
Ивайло страдаше от тежък махмурлук. Честно казано Коста малко го съжаляваше защото и той имаше вина за това. Предната нощ се бяха събрали с приятели на Иво в известен столичен клуб и бяха вилняли до сутринта. Идеята за надпиването наистина бе дошла от доведения му брат, и ако той вече бе забравил за малкия номер който Иво му бе погодил по - рано същия ден щеше да го предупреди, че не се напива никак лесно. Само, че Коста още помнеше случката с Ледената принцеса и му бе организирал малко отмъщение. За това той се чувстваше бодър и отпочинал докато Ивайло стенеше и се оплакваше от сил ...