– Съжалявам, че не успях да те защитя. Ще можеш ли да ми простиш?- плахо започна Анаил.
След внезапно разразилия се екшън, достоен за епизод от нашумял медицински сериал, уморената от усилията по спасяването на Звезделин Аделина бе излязла на покрива на сградата, в която доскоро отчаяно отброяваше дните от остатъка от живота си. Изцеряването на работодателя ѝ, макар и под експертното ръководство на старшата вещица, я изцеди почти до краен предел. Чувстваше непреодолима нужда да проветри главата си, която тежеше така, сякаш бе излята от олово.
Самаил остана под вещите грижи на Баба Кашлица и Баал, а Анаил съвсем незабелязано се прокрадна подире ѝ и я изненада в гръб, докато седеше на ръба с висящи в нищото крака.
Тя се обърна рязко и го стрелна с поглед. Изведнъж ѝ се прииска да изчезне на мига, но за съжаление още не бе овладяла летенето така добре като него.
– Това ли е истинският ти облик? Доста е… впечатляващ.
При други обстоятелства Аделина би проявила значително по любезно отношен ...