23.05.2010 г., 11:40

Без какво можем и без какво не можем

1.5K 0 2
2 мин за четене

БЕЗ КАКВО МОЖЕМ И БЕЗ КАКВО НЕ МОЖЕМ

 

 

          Натоварихме каруцата с дърва, качихме се върху тях и поехме към село. Щом конете изскочиха нагорнището, излязохме на асфалтовия път. Те тръгнаха по-спокойно, колата не друсаше и подхванахме разговор.

         - Чудя ти се, Калине, защо са ти толкова много дърва. Дворът ти е пълен -

рече каруцарят.

          -  През зимата синът си идва на село да чете за изпити. Ще отопляваме още една стая. Цял месец ще си бъде на село.

          -  Моят пък не иска да си идва. Дойде за ден-два и бърза да замине.

          -  Не се ли видим, домъчнява ми за него.

          -  Значи много си се привързал към него, а така човек губи свободата си. Някога и аз бях изпаднал в зависимост от една жена. А това не е хубаво.

          -  Защо да не е хубаво - намесвам се и аз в разговора. Като е по твое желание, това не е ограничаване на свободата. Сам си избрал да бъде така.

          -  Чувал съм и други да казват: „Аз без детето си не мога." А преди да се ожениш, като си нямал деца, как си могъл да живееш без тях, без жена си? Тогава си могъл, а сега не можеш. Ако се обичате взаимно, добре, но ако единият престане да обича и изостави другия? Тогава започват мъките на изоставения.

          -  Мъките преминават. Щом някой те е изоставил, значи не е заслужавал вниманието ти. С времето човек се освобождава от бремето си.

          -  Не винаги. Случва се да остане с болката през целия останал живот.

          -  Значи сам си е избрал да е така.

          -  Не съм съгласен, че човек сам си избира да страда.

Конете усещат, че сме тръгнали по надолнището и минават в лек тръс. Пред нас се появяват първите къщи на селото. Не ми се спори по тези въпроси, но не се стърпявам да вмъкна:

          - Вярно е, че човек може да живее по-лесно без да се привързва, може да живее и без жена, без детето си, но аз мисля, че главният въпрос в случая не е дали може или не може, а дали е по-щастлив или не.

          Срещу този мой аргумент мъжете нищо не възразяват и разговорът приключва.

          Стигнали сме двора на Калин и се захващаме да разтоварваме каруцата. Повече на никого не му беше до разговори и философстване.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...