25.06.2024 г., 20:58 ч.

 Без симптоми 1 

  Проза » Разкази, Други
369 0 4
Произведение от няколко части
6 мин за четене

               Нещо забуксува в машината наречена '' Семеен сексуален живот ''. Или така си мислех, защото може би с течение на времето настъпва охлаждане, примиренчество и накрая апатия...

И както при над 80% от хората, и ние бяхме щастлива семейна двойка, напреднали в ерархията, с две деца, две коли, жилище и семейна вила из близките баири. Когато децата бяха по-малки ги изпращахме на гости при баба и дядо, а ние се любехме ненаситно. После като поотраснаха бягахме на вилата, а те се радваха, че не им правим забележки, че се пребират късничко от дискотека, а ние необезпокоявани  от никого се любехме както по '' едни филми''. Не поглеждахме настрани, защото си се чувствахме достатъчни, а и нали рано се оженихме за онази голяма ученическа  любов.

Бяхме като отвързани магарета, а бяхме и средно млади, едва ли има такава категория де

Децата осъществиха своите желания, единия в Англия, дъщерята в Калифорния. Радвахме се на успехите им, насърчавахме ги ако се оклюмат от неуспех в работата. Правилно казват хората, малки деца - малки грижи и големи деца- по-големи грижи.

Улисани покрай тях, сякаш поразредихме общуването.Умилквах се  около жена си, потупвах я по дупето, опитвах се да я целуна, извърни се, махне ръката ми от  гърдата си.

- Ти само за секс мислиш, за секс и за себе си, другите въобще не те интересуват - отряза ме тя.

- Защо, какво се е случило, какво сгреших - скомфузих се и се свих като изгонено кученце.

- Болна съм,... а ти само секса ти е в главата - настъпателно продължи тя

Изтръпнах. Ракът, рибата, идват изневиделица, наистина запленен от неувяхващата любов, не съм чул да се оплаква

- Не знаеш, че имам  гуша, образувание Хашимото, не се лекувало, а само с оперативна намеса и после ежедневно вземане на хапчета - ломотеше тя

- Добре де, това не е от вчера, преди колко време спомена, че са ти го открили и лекарите констатираха, че е  наследствено. А и ти самата каза, че баба ти, майка ти, сестра ти, имали Хашимото

- Да, но сега се прояви по-силно... И ти въобще не се интересуваш от детето си, тази година в Университета й имало по-малко чуждестранни студенти, намаляват им заплатата.

Използвах докато си поема дъх.

- Е, а аз какво мога да направя, да тръгна като селски глашатай да събирам студенти ли. Нали четеш в Интернет, ограничението е за това, че вземат визи, а не учат, а работят някъде нелегално.

- Да бе, оправданието ти е готово... А синът, сега като излезнаха с Брекзит, как мислиш, лесно ли му е, ограничено пътуване, работа - не  спираше жена ми.

- И кое му е трудното, от колко години е  британски гражданин,  завърши, започна работа. Какво повече, кажи де... виж , ако си търсиш причини,  намери ги, няма що.

- Намерих ги я, не мога в това състояние да правя секс, разстроена съм. Даже ще спя в детската, а ти да се шириш сам в спалнята.

И тържествено хлопна вратата на кухнята и изчезна.

Погледнах си го надолу и му смънках '' И  тази вечер остана на сухо...''

И се заредиха едни дни и нощи. Приближа се до нея, тя си намери друга работа.

Взех дланта й , както обикновенно, тя си я издърпа.

- От кога стана и гадател,... галедай на нес-кафе на колежките си - заядливо измърмори.

Нищо ще й мине, болест, болест, ама нали трябва да се лекува.

Да , но не познах.  Закусвахме, вечеряхме вече мълчаливо, после вземе лаптоп или мобилен, звери се в стари снимки от децата. Спяхме като на пионерски лагер, момчета и момичета разделени, всеки в палатките си.

               Работата ме унесе, вече не мислех така настървено за секс, по-скоро приемах жена си като домашен любимец. Плашещо е.

И въпреки четеридесетте, още се заглеждах в приятните сервитьорки, правех им комплименти, а те радостно и дяволито  се усмихваха, облизваха  устнички '' Ох батко, само да ми паднеш, ще ти стопя лагерите ''.

В службата също спазвах дистанцията с колежките, влезнеш ли веднъж в устата им, трудно можеш да се откъснеш, пък и не бях плямпало да разказвам семейни истории като някои.Ще има да те одумват и да разказват неща, даже дето не си ги и вършил.

Ще вдигна белият байрят в къщи, това е спасението.

- Скъпа, получи ли снимки от децата, е да Лос Анджелис си го знаем, а синът ни изпраща от остров Ман,... знаеш ли къде е остров Ман - подходих гальовно

- Видях ги - троснато ми отговори - Само си харчат парите. Вчера бях на изследване, имам занижени стойности на витамин Де, тестостерон и ...

- И вече нямаш цикъл - допълних - Нали не ни трябват повече деца, чакаме внуци.

Дали е имало Ледена кралица не знам, но срещнах леден поглед, скептично стистнати устни.

- След два дни колата ти е на преглед - направих се на великодушен

- Ами то остава и аз да съм мъжът в тази къща, на път за работа ще мина през пункта за технически прегледи - злобно ми отговори

Отмина и времето когато се чипкахме заедно в банята, а сега само

- Има топла вода, най-отгоре е шампуанът за коса 

Хайде възприех липсата на интимност, вече като нещо обичайно.Даже не се заглеждахме в увитите си тела в хавлии или халати, всеки се преобличаше в палатката си. Добре, че не е занимарила чистенето и прането, нали болестта й може да има и такива симптоми.

Рожденният й ден. Сутринта

- Честито кръгъл рожден ден, здраве , късмет и успехи, нали така се казва - засмях се подкупващо 

- О да, благодаря, сутринта децата ме разбудиха, изпратили ми съобщение - равнодушно каза

Взех торта, свещички-цифрички, вино, безалкохолно. Подредих масата, роза на леглото й, две възглавници на моето. Надявам се ще има случка, след толкова време в пости.

И докато тупуркаше в салончето, запалих свещичките, загасих осветлението за по-тържествено...

- Ауу, каква е тази тъмница, бе

- Скъпа, отново ЧъРъДъ,...заповядай, може и да духаш, може и да не душхаш, изборът е твой.

Кавалерски дръпнах стол от мястото й, разлях вино по чашите. Пийнахме, обичайните приказки за децата, за колите и къщите им. И тази година  нямало да си идват, ако искаме ние да идем.

Цифричките догаряха и замириса на пушък от тях. Наплюх пръсти и ги угасих.

Рязнах парче торта за нея, за мен. Стори ми се горчива. Преглъщах едва-едва, прекарвах хапките с глътка вино. Жена ми като невидяла се нахвърли на парчето си, бързаше, тракаше с вилица по чинийката или по зъбите си. Отрязах й по-голямо парче торта с друга чинийка, допълних чашата с вино. Досмеша ме , яж ти имаш рожден ден, но утре ще ми гъгнеш, че си напълняла. Хайде без забележки, че току виж се е разсърдила, а има роза на леглото й, има две възглавници на моето...

- Ох, благодаря ти за организацията, изглежда се напих, не, по-скоро приядох. Така да съм уморена, хайде лека нощ и до утре.

Да плачеш ли, да се смееш ли, хоро ли да играеш, казваше мой приятел.

Беше ми тъжно. Не преиграва ли с болестта си, все казва мъжете отдавна не ме интересуват, а ако не е така. Какво пък, може да има и по-достойни мъже.

А аз не се ли губя нещо като мъж, като не мисля за други жени.

Свързаха ме с жрица на любовта, ей така от мое любопитство. Някакъв полутъмен бодуар, добре изглеждаща жена, личи си по-продължителната й употреба. Преброи таксата, безцеремонно се съблече и зае поза. Осиферих се. Усмихнах се виновно.

- Госпожо, точна ли е таксата. Благодаря ви. Доставихте ми удоволствие. Довиждане, госпожо.

                Навън ме грабна чистият въздух.Какво направих, при жива жена, да плащам за любов.

И какво щеше да ми даде тя, преструвки за 20 минути и готово. А после...

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

» следваща част...

© Petar stoyanov Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Миночка, Дора, МислителКаменов...да, така наречените семейни истории, в които всеки е прав за себе си.
    Продължаваме нататък...
  • Дааа... тук тръгва с кофти начало, ще видим нататък...
    Поздравявам те.
  • Интересно започва семейната история ... Очаквам продължението ...
  • Какво да кажа, Петър, това се случва във всяко семейство, но се намира начин, да се опресни връзката, за да продължи! Хареса ми, чакам да видя, как се развива историята!
Предложения
: ??:??