Преди много много години в една далечна планина живеели селяни. Насред мегдана била къщата на една девойка алена и красива като най-хубавата роза. Тя била покорна и добра, помагала на родителите си, дарявала с щастие всички от махалата. Хората наричали красивата девойка с името Ивана. Тя била винаги усмихната и носела на хората надежда, но вечер, щом си легнела, тя копнеела за любовта си - Иван. Те се били влюбили на празника Еньовден и любовта им била от пръв поглед. Иван живеел в съседната планина, но това не било пречка да се срещат всеки ден, но скришно. Родителите на Ивана не позволявали тяхната любов, но въпреки това тя била готова дори да гледа родителите си в очите и да ги лъже само и само да е с Иван. Преди да се стъмни всяка вечер те се срещали и любили до едно дърво. Иван бил бедно момче, но щом запеел, замлъквали хора и птици, за да го послушат и да му се нарадват. Иван и Ивана били щастливи заедно, но за нещастие родителите на Ивана ù били избрали мече мъж - Никола.Той бил заможен човек. Двамата влюбени не се отказвали от любовта си и били способни на всичко. Но не щеш ли, Никола научил за тайната им любов и решил да им отмъсти. Той изпратил една орисница, която им предначертала трудна съдба на двамата влюбени. Веднъж Ивана излязла рано сутринта с белите менци за вода още преди да пропеят първи петли. Тя стигнала до кладенеца и наляла вода в менците. На връщане минала през гората, за да си набере уханни цветя, все още покрити с росни капки. Докато вървяла през гората, пред нея се явила самодива. Тя имала дълга руса коса, очи по-сини и от морето и снага по-тънка и стройна от върба. Била облечена с дълга бяла рокля и имала венец на главата си от горски цветя. Ивана знаела, че който види самодива, погивал. Ивана хвърлила менците и избягала вкъщи. След три дни се разболяла от смъртоносна болест. Иван дълго плакал и решил да ù направи подарък, за да зарадва любимата си. Той изсякъл от дървото, където винаги се срещали и любили, малко от сърцевината му и издялал един красив бял гълъб. Скришно той влязъл в къщата на Ивана и подарил гълъба. Същата вечер Ивана умряла. При вестта за смъртта на любимата си Иван решил да сложи край на живота си и да бъдат отново заедно с Ивана. Така и станало. Двамата били погребани заедно, а Ивана държала дървеното гълъбче в ръцете си. На следващия ден при първи петли станало чудо. От гроба на Иван и Ивана излетели два прекрасно бели гълъба. Дървото, от което Иван изсякъл и направил дървеното гълъбче, било вълшебно и пропито с тяхната вечна любов. 

  И днес все още двата бели гълъба летят някъде в гората. Те са заедно, щастливи, дори във формата на птици. Вярвам, че любовта е навсякъде. Вярвам, че гълъбите са истина и знам, че те съществуват.

Повярвайте и вие!!!