Безсъница
И тази нощ няма да спя. Вече две седмици почти не мога да мигна. Инсомниа ли е или съвест... не знам. Сякаш нещо ме измъчва, нещо ми тежи, държи ме будна, не ми дава да заспя, а тялото ми не издържа вече. Изглеждам като онези зомбита от чернобелите страшни филми, които са правили още във 60-те години. Сигурно ми се събират общо 30 часа сън за почти двете седмици... Не е нормално!
Тази нощ има пълнолуние. По принцип не мога да спя в такива нощи... Поне този път си имам оправдание. Ех, да. Тази нощ ще знам защо няма да мога да заспя. Ще съм по-спокойна. Ами миналите? Настоящите? Как ще оправдая тях пред себе си? Как да оправдая себе си? Нали аз сама съм си съдник. Нали съвестта (която между впрочем доскоро бях убедена, че нямам), тя е моят тартор. Палаж - винаги след мен, където и да съм. Не ми дава покой, не мога да спя... чувам само нейния вой... Но това е орисията на човека: да се измъчва от собствените си грешки, да ги допуска - отново и отново и отново - докато не остане нищо от него.
© Коколлляк Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Добре е, че като хванеш някаква дребна случка или въпрос си разсъждаваш над тях. Добре е и това, че не се хвърляш на големи текстове. Но си мисля, че е хубаво да поразвиваш и някаква идея по-обширно и по-интересно, не да стои само като споделяне.
-
Благодаря!
Просто изпитах нужда да напиша нещо, да споделя... Скалъпих го на момент.
Но е истина; от известно време не мога да спя... Горе съм обяснила по- точно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
