Безсъница
И тази нощ няма да спя. Вече две седмици почти не мога да мигна. Инсомниа ли е или съвест... не знам. Сякаш нещо ме измъчва, нещо ми тежи, държи ме будна, не ми дава да заспя, а тялото ми не издържа вече. Изглеждам като онези зомбита от чернобелите страшни филми, които са правили още във 60-те години. Сигурно ми се събират общо 30 часа сън за почти двете седмици... Не е нормално!
Тази нощ има пълнолуние. По принцип не мога да спя в такива нощи... Поне този път си имам оправдание. Ех, да. Тази нощ ще знам защо няма да мога да заспя. Ще съм по-спокойна. Ами миналите? Настоящите? Как ще оправдая тях пред себе си? Как да оправдая себе си? Нали аз сама съм си съдник. Нали съвестта (която между впрочем доскоро бях убедена, че нямам), тя е моят тартор. Палаж - винаги след мен, където и да съм. Не ми дава покой, не мога да спя... чувам само нейния вой... Но това е орисията на човека: да се измъчва от собствените си грешки, да ги допуска - отново и отново и отново - докато не остане нищо от него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коколлляк Всички права запазени
Просто изпитах нужда да напиша нещо, да споделя... Скалъпих го на момент.
