Безсъниците на една надежда

Безсъниците на една надежда

         В голямата, тъмна стая, обгърната от горещите, августовски чаршафи Рамона се опитваше неистово да заспи, но уви… В главата ù нахлуваха мисли, приличащи на бурни, блъскащи се в брега вълни. На всеки 2-3 минути тя надигаше глава и поглеждаше към нощното си шкафче, с последната надежда, че на екрана на телефона ù ще се появи известие за съобщение. И така отминаха още няколко часа.

---

     Развиделяваше се, за пореден път Рамона препрочиташе цялата хронология на съобщенията, получени от него. При всеки прочит се опитваше да намери скрит контекст между кратките думи, опъстрени с усмихнати и щастливи, жълти емотикони, електронни червени устни, розички, калинки…  Търсеше, търсеше, но така и не намираше и следа от  наченки на любов – само недодялани, подсъзнателни, а и съзнателни намеци за секс, които дори не бяха и еротични…Стана ù толкова тъжно, на моменти и обидно, че бе единствено обект на някакви мъжки въжделения… Помисли си: „Само ако знаеше колко много го желая и как при звука на телефона за получено съобщение ме облива вълна от страст и желание и само ако знаеше колко малко ми е нужно, за да му се отдам изцяло, вероятно щеше…“. Очите я боляха от безсънието, а вече трябваше да става за работа. За пореден път взе телефона и като опитен машинопист започна да клавира букви, които се появяваха на екрана бързо, бързо като ситни стъпки на гларус в пясъка…Погледът ù се премрежи, сърцето ù заби по-силно, когато прочете какво е написала: „Искам да живея с теб, да зарежа всичко и да бъда твоята жена…“ Даде си сметка колко е заблудена и като всяка друга жена, чиито чувства не са споделени, изпита почти физическа болка от факта. „Боже, как ще работя днес, като  не мога да мисля за нищо друго“ - помисли си тя.

Рамона влезе в банята, сръчно изми белите си зъби, прокара нежно пръсти върху плътните си устни, представяйки си, че това са неговите пръсти, затвори за миг очи и почти усети последния път, когато те бурно се любиха, облети в хладна пот, ухаеща на лятна сласт.

И пак се върна болката… Толкова силно го желаеше, но не така като за секс… Желаеше го изцяло, искаше да го обсеби, борейки се отчаяно със зъби и нокти в последните месеци да му влезе в главата и да го накара да се влюби, но за нейно съжаление, съвсем безрезултатно. Уви, нейните смешни, влюбени женски похвати направиха така, че тя попадна в собствения си капан и за пореден път бе наранена, както обикновено от самата себе си.

---

         Рамона влезе в офиса, първото нещо което направи е да позиционира телефона си почти върху компютъра си, за да не пропусне евентуално получено съобщение. Някакви ентусиазирани колеги я занимаваха с въпроси, тя кимаше утвърдително, а дори не чуваше какво я питат… На обяд излезе да хапне нещо набързо, но преди да се усети беше тръгнала в грешна посока, водеща към дома й. Вървейки се навиваше сама: “Трябва да се стегна, какви ги върша, та той нито е особено красив, нито пък има пари, нито пък секса е кой знае какво... Какво толкова видях в него, колко съм глупава…“. Всъщност много добре знаеше, но с всички сили се съпротивляваше да погледне истината в очите – самотата я убиваше, парещото желание да бъде обичана и важна в живота на някого я изгаряше бавно като пламък от свещ и така през последните няколко години…

---

        Изведнъж телефонът трепна вибриращо в ръката ù, без малко да го изпусне на земята, дланта ù се изпоти при мисълта, че съобщението можеше да е от него. С крайчеца на окото си погледна екрана, известяващ 1 непрочетено съобщение – от НЕГО! Гърдите ù забиха лудо, гърлото ù пресъхна, с треперещи пръсти отвори и прочете съобщението, което вяло гласеше: „Искам те!“.

       В миг безсмислената надежда завладя цялата ù същност, сякаш ù поникнаха криле от щастие, с непресторена радост подскочи на място два пъти и... Всичко започна отначало…

            Следваше поредната дълга и изпълнена с очакване безсънна нощ.