18.08.2009 г., 17:51 ч.

Безсъние 

  Проза » Разкази
801 0 1
4 мин за четене

    Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще видим кой ще е най-близко до истината...

     Събуждам се обляна в пот, поглеждам часовника - два часа посред нощ. В продължение на месец се събуждам от този сън. Не ми харесва... Не... ясно ли е...? Пфф... едно и също - излизам на терасата, за да запаля една цигара и уж да се успокоя, пътьом си сипвам чаша вода.

Защо?... Пак този сън... Няма ли край този кошмар? Да! Точно кошмар - отвратителен, гаден кошмар. Не издържам!! Спомням си само, че ме буди нещо много неприятно, но, след като се събудя, забравям какво е то. Само един въпрос помня: "Мислиш ли, че това е краят, сигурна ли си?" Откъде да знам дали това е краят. Ами сложи точка и ще стане. Нали?... май не е толкова лесно.

     Връщам се в леглото, поглеждам мястото до мен, вече празно от месец насам. Защо той си тръгна?... А, да, за... казах му да си върви.. Защо?? Ммм... беше ме страх да не стане твърде привързано. Наистина се чувствах добре в прегръдките му. Сега съм си добре и сама... Не! Пак поредната лъжа. Винаги лъжа... Защо? Няма смисъл... нито спасение от грешките след лъжите. Заблуждавам се пак - по-лесно е да избягам от реалността... Живот без грижи, проблеми и затруднения... Защо не може всичко да е розово?

     Унасям се, заспивам ли най-накрая? Уморена съм... уморена от всичко. Май не трябва да бягам и лъжа, по-изморително е. Ако бъда самата себе си, тук и сега, в реалността при вас. Така може би ще е най-добре или... не. Кой знае? Не и аз. Не знам нищо... дори не знам каква роля играя.

Твърде много мисли, няма да заспя... И сега какво? Ще си стоя с отворени очи като бухал? Отивам в съседната стая... Ето го бялото платно.. ще излея, това което чувствам, върху него. Заглеждам се в другите рисунки... толкова мрачни - като душата ми. Хващам четката – фонът - тъмносив, фигурите - светлосиви... voilà... отново сивото ежедневие. Стига толкова!

     Ще променя цвета - ще бъде жълт. Не! Не само един цвят, ще има и синьо, и зелено, и червено - всичко. Ще има оживление. Ще се измъкна от тъмната стая, ще отворя очи и може би ще разбера, че животът е красив, погледнат с истински очи. Очи, които вярват, мечтаят, надяват се... Ще прибера това мрачно, натъжено и уплашено мое "аз" и ще навлезе светлина. Сега ще има усмивки.

     Е, кой бе близо до края?

     Ще ви издам една тайна - това няма край; за да ги има усмивките и цветовете, трябва да има и приятели. Приятели, които да те измъкнат от тайнствения, самотен свят. Ако има такива приятели – спасители, заедно ще се пренесете на зелена поляна, с пъстри цветя, с искрящо жълто слънце и радост. И не точката ще бъде краят, а щастието.




                                                Нали винаги доброто печели...

© Кори Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??