Безсънна любов
Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, където те чакаше твоето семейство. Знаех, че крада чужда радост, но не можех да се спра.
Ах, как ти отиваше лятото, горещо и страстно, точно като теб любима!
Всички ми казваха, че не си моята съдба, но защо тогава сънищата ми са пропити със синьото на твоите очи?! Ах, как искам повече да не те сънувам, да се излекувам от теб! Но тези две дяволчета в твоите очи, как да ги забравя?! Погледът ти ме подлудяваше. Ти не си като другите! Помня как веднъж ми каза: „Довери се изцяло на моите устни!" Тогава разбрах, ти си... ти си моят живот.
Сякаш ми взе въздуха щом си тръгна. Мразя те и те обичам! Който е познал любовта със сигурност не е щастлив. Трябваше да те запазя само за себе си, трябваше!
Годините лудо летят, моля се само да се върнеш при мен.
Нали казваше, че на никого няма да ме дадеш. Знаеше, че не живея добре. Все повтаряше, че не можем да живеем един без друг, тогава защо?! Защо ми каза, че само ти ще ме направиш щастлива? Защо ме остави да си тръгна, защо?
Колко нощи те чаках да дойдеш и да ме отведеш със себе си някъде, където да сме само двамата сами.
Помня как целуваше очите и устните ми в онези нощи на греха и страстта, които ми подари. Помня как догаряха свещите на сутринта, а ние заспивахме в обятията си.
Тази нощ пак не спах и си мислех за теб и мечтаех, мечтаех... Звездите и луната са същите като тогава, но за мен вече нищо не е същото без теб. Сега чувам само стона на дъжда... в мен. Лошото е, че нощта свършва, а болката от липсата ти остава. Дано никога не познаеш агонията на любовта. Не бях щастлива, докато не те познавах.
Ах, как летят годините!
Страхувам се да те потърся и да те видя с друга. Страх ме е да разбера, че с нея ти е по-хубаво. Не, това не може да се случи!
Седим един срещу друг пак на маса за двама. Защо така тупти сърцето ми?!
Няма как да избягаш от съдбата си. Дори тишината въздъхна от облекчение, че се срещнахме пак.
Отново се оглеждам в топлите ти очи.
Нека повторим всичко. Ето има звезди и луна, точно като тогава.
Нека умрем от щастие! Имам право на последна нощ с теб. На никоя няма да я отстъпя.
Любими!
Любима!
Небето се завъртя над нас.
След тази луда нощ си мисля... Обичахме се толкова силно, защото... не бяхме заедно. Защото навикът нямаше как да застане между нас. Защото нямаше обиди и дребнави разговори за... Защото... Просто опазихме любовта си от сивотата на делничния ден. А ако бяхме заедно, дали всичко щеше да е така хубаво?!
Довиждане, скъпи мой! Свещите догарят като тогава... Обичам те! Това беше последната ни нощ и искам така да те запомня. Има само любов, няма вина и виновни. Само Бог ни е съдия. Толкова ми е хубаво, чак ми се плаче... Снежинките по миглите ми се топят, не плача, знам, че има любов, има!
http://www.youtube.com/watch?v=tVC1FWmwRUQ&feature=related
Преведох няколко песни изпълнени от Ирина Аллегрова и Игорь Крутой, по този начин.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Лажова Всички права запазени
