Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, където те чакаше твоето семейство. Знаех, че крада чужда радост, но не можех да се спра.
Ах, как ти отиваше лятото, горещо и страстно, точно като теб любима!
Всички ми казваха, че не си моята съдба, но защо тогава сънищата ми са пропити със синьото на твоите очи?! Ах, как искам повече да не те сънувам, да се излекувам от теб! Но тези две дяволчета в твоите очи, как да ги забравя?! Погледът ти ме подлудяваше. Ти не си като другите! Помня как веднъж ми каза: „Довери се изцяло на моите устни!" Тогава разбрах, ти си... ти си моят живот.
Сякаш ми взе въздуха щом си тръгна. Мразя те и те обичам! Който е познал любовта със сигурност не е щастлив. Трябваше да те запазя само за себе си, трябваше!
Годи ...