14.04.2009 г., 8:58 ч.

Безвъзвратно 

  Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
740 0 2

 

 

 

 

Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.

Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...

 

 

 

 

 

 

 

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Човешко е-да,но понякога е непосилно .. Понякога хората,които обичаш те нараняват толкова,че не заслужават прошката ти.Толкова,че дори и да искаш,не можеш да им простиш.Но тази миниатюра не е писана за нещо,което съм преживяла.Тя описва чувствата на героинята ми.Описва нещо,което не пожелавам на никого!
  • Много емоция има в написаното и боли!Не може да е безвъзвратно!Човешко е да се прощава!Дано!
Предложения
: ??:??