Чувах, че ме викате - семейството, приятелите ми, ти. А аз стоях там и се взирах в непрогледния мрак. Не можех да разбера къде сте, откъде идват гласовете ви. Не можех да усетя прошката ви. Затъвах все повече в горчилката на думите си.
Нараних ви. Изгубих ви. Безвъзвратно...
© Марти Петрова Стефанова All rights reserved.