18.05.2019 г., 3:50

 Бисери от банковите салони - 12

1.6K 3 9

Произведение от няколко части към първа част

2 мин за четене

       Действието се развива в голям черноморски град, където потокът от наши и чуждестранни туристи е огромен. Администраторите на банков клон решават да поставят по-бърз и по-модерен банкомат на мястото на съществуващ, но с депозитна функция, за да могат клиентите хем да теглят, хем да внасят суми по сметки. В уреченият ден на подмяната, пристигат два товарни автомобила с голяма група монтажници и специалисти. Те се събират да демонтират старото устройство и да поставят ново. Работят цял ден, тестват линиите за комуникация и когато са готови с демонтажа, натоварват стария банкомат и потеглят към столицата. Изведнъж, от близката жилищна сграда запъхтян търчи възрастен дядо, и вика с все сила:

- Хей, къде тръгнахте бе? Чакайте бе?

Служителите от офиса се оглеждат на кого може да вика дядото? Наоколо няма други тръгващи, освен специалистите с двата товарни автомобила. Дядото пак вика:

- Хей, спрете бе, чакайте! Оставете го, къде го карате? – вдига бастуна си дядото към посоката на пътя. Една от служителките в банката се притеснява от ситуацията и звъни на шофьора:

- Дончо, спрете за малко, някакъв дядо търчи и иска нещо от Вас. Чакайте да го питам какъв е проблема? – тича до дядото.

- Какво става, защо така викате към колегите?

- Взеха ми банкомата, взеха ми банкомата …

- Как Ви взеха банкомата? Но вижте, ние поставихме нов, по-хубав!

- Не, върнете ми банкомата, на него си бях написал с молив ПИН кода, че си го забравям. Сега как ще си тегля пенсията , а? – и тъжно поглежда към заминаващите товарни автомобили. Служителката прихва от смях :

- Оли, ще ме уморите от смях, записали сте си ПИН кода на банкомата? Не, не мога да повярвам, ха - ха - ха … Дончо, тръгвай! Ще направим нов ПИН, няма как иначе, ха – ха – ха...

 

14 май 2019, ПХ  "Витоша"

С комплимент за колегите от Бургас и Варна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Таня Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така е, новите технологии навлизат, бих казала твърде бързо и за това на представителите на по-зрялото поколение им се създават неудобства. Изкуственият интелект обаче не бива да измества изцяло човека, защото така човекът ще лиши себе си от възможността да бъде Човек. Поздрави!
  • Благодаря Ви, Илианка и Пепи, радвам се, че прочетохте и коментирахте! Аз също помня баба ми, тази на която съм кръстена. Когато бях дете и си купихме първият телевизор, тя не го гледаше, защото казваше, че й се замайва главата, а днешните баби гледат много тв сериали. И са модерни, и имат скайп и фейсбук, страхотни!
  • 😅!😅!😅!страхотно!
  • И смешно и тъжно е Таня, написаното от теб. Така е... като от молива и тетрадката, след толкова години се налага да минават на пластика с чип. Като си припомня,че едно време прабаба ми мислеше, че шофьорите са най-умните хора на света, когато гледаше по телевизията колоните с автомобили...Все питаше: "Как знаят къде да идат бабиното, че и след коя машина да спрат?" Та, смешно е, но и тъжно и замислящо. Живи и здрави да са и те и служителите, които ги разбират и им помагат! Благодаря!
  • Браво, Стойчо, аз ги колекционирам! Благодаря ти за, това попадение, сега се чувствам по-добре. Обичам да си записвам, то едно и две ли е с моята професия да ги помня... Изписала съм доста тефтери, понякога си ги препрочитам,
    а това е много важно ако искаме да сме организирани. Дядото обаче е голям сладур, много се смяхме, но с обич! Жалко, че не можахме да му върнем банкомата!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...