Моят разказ във фентъзи-сборника "Мечове в града", издаден през 2013 година от Националния клуб за фентъзи и хорър.
Уктарис доближи портите на Дурикс, подпря се на меча си и се загледа в крепостните стени. Няколко стражи пазеха огромната арка, която изпълняваше ролята на входна порта, а зад нея се виждаше разрухата - полусринати здания, превърнати в бордеи, разбит неравен каменен път, криволичещ покрай тях. Далеч над всичко, видим дори и отвън, се издигаше Дворецът на Питолия - този дворец, който до преди четири години принадлежеше на него и който бе изгубен в битката със злото.
Седна на един камък, остави меча на земята и въздъхна. Тялото все още го болеше от многобройните рани, получени след онази изтощителна битка, макар и болката да бе далеч по-слаба от преди четири години, когато се намираше пред прага на смъртта. В онзи ден, в който всички, дори и злата Питолия, го мислеха за мъртъв, той бе измъкнат и излекуван от приятеля си Котерис, славещ се като един от най-добрите лечители т ...