Битките на силните хора не са придружени от звуци на хладен метал.
Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.
Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,
с отреденото, с невъзможното.
Тези битки винаги са твърде лични.
Често остават скрити за другите, но динамични.
Те са вътрешни, болезнени, различни.
Бориш се не за себе си, а за своите близки, защото само те могат да облегнат доспехите ти и да превържат раните ти.
Само те пазят името и празнуват победите ти.
Силните хора дълго не падат, но за близките си се случва да рухват отведнъж...
Дори и след спечелена война, битките им остават тихи.
И не спират да се борят, нямат лимити. ...