Битките на силните хора не са придружени от звуци на хладен метал.

Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.

Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,

с отреденото, с невъзможното.

Тези битки винаги са твърде лични.

Често остават скрити за другите, но динамични.

Те са вътрешни, болезнени, различни. 

Бориш се не за себе си, а за своите близки, защото само те могат да облегнат доспехите ти и да превържат раните ти.

Само те пазят името и празнуват победите ти.

Силните хора дълго не падат, но за близките си се случва да рухват отведнъж...

Дори и след спечелена война, битките им остават тихи.

И не спират да се борят, нямат лимити. 

Силните хора водят битките на своите близки.