В погледите им се четеше напрежение. Макар да гледаха телевизия и рядко да разменяха по някоя дума, скандалът се печеше. Иван въздъхна, караниците с жена му го стресираха ужасно.
– Ами… аз излизам – промърмори той.
Силвия го стрелна с кос поглед и се подсмихна криво.
– Да не се е насрала пак? – попита уж небрежно тя.
– Престани!
– Няма да престана! Твърдиш, че ме обичаш, а всеки ден се измъкваш от къщи и отиваш при нея!
– Тя има нужда от грижи, знаеш. Престани да ревнуваш, глупаво е!
– Ама тя не ти е никаква! Нищо не й дължиш!
– Аз… чувствам се задължен да й помогна. Мила ми е, макар вече да не ми е съпруга. Опитай се да ме разбереш, за бога!
Силвия се изчерви. Извърна глава, за да скрие сълзите, които напираха в очите й. Бе много притеснена от поведението на мъжа си. Страх я бе да не го загуби.
Иван стана от масата и се изниза. Чакаха го два часа път с кола до дома на бившата му съпруга Невена.
По време на пътуването той потъна в мисли за сложната житейска ситуация, в която се бе озовал. ...