20 мин за четене
Благодарност
Все по белите си ходеше Ники. Не го искаше, но колкото и да се стараеше, така се получаваха нещата, че... Мине се не мине ден и му се случи нещо „непредвидено“. Така наричаше той объркването на първоначалния план – „непредвиденост“. Освен, че не можеше да поправи стореното, нямаше начин и да го скрие. Всичко се разбираше. Добричък беше девет годишния Николайчо и винаги готов да помогне, за каквото трябва. Доста дребничък за възрастта си. Косичката му с цвят на зрял житен клас, а светлото му личице, посипано с лунички. Чипо носле и весели, сини очички. В училище се справяше нелошо – петиците и четворките сякаш се съревноваваха в бележника му. Нямаше нито една шестица и, не защото имаше проблем с паметта или забравяше да си подготви уроците. Просто имаше толкова много други неща, които му бяха любопитни. Мореплаватели и кораби, динозаври и праисторически животни, космоса и планетите, автомобили, влакове, самолети и... какво ли още не. За Ники, света беше пълен с интересни не ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация