27.09.2010 г., 23:46 ч.

Благодаря ти 

  Проза » Разкази
782 0 0
2 мин за четене

   Благодаря ти. За всичко. И за хубавите мигове, прекарани с теб, и за ужасните. Благодаря ти, защото това, което съм сега, го дължа на теб. Всичко, което се случи между нас през тези толкова дълги и кратки години, ме промени завинаги. Днес съм различен. Всичко в мен е различно. Преди не бях добър човек. След като съм те познавал, вече мога да различа доброто от злото. И да го оценя. Сега, след като съм докоснал мрака, вече различавам светлината много по-ясно и я търся много по-силно. В този момент се чувствам по-добър човек. Вече виждам добротата навсякъде. Дори и на места, на които преди тя беше скрита за моите очи.
И едва сега си давам сметка, защо трябваше да те срещна. Едва днес осъзнавам смисъла на всичко, което се случи между нас – на всяка дума, всеки жест и поглед, всяко щастие и болка. Дълго време се питах защо съдбата избра точно тези цветове, в които да облече чувствата между нас. Но сега вече знам – всичко е трябвало да бъде точно такова, каквото бе. Без него аз нямаше да достигна до тук. Щях да продължавам да се лутам, без надежда да достигна до правилния път. Осъзнаваш колко ценна е светлината едва тогава, когато тя е безвъзвратно далече от теб. И тогава започваш да се радваш на всяка една искрица, която си открил след дълго и мъчително ровене в пепелта наоколо – мъчиш се да я задържиш колкото се може по-дълго в шепата си. Не смееш да дишаш, за да не я загубиш отново… Каква тежка цена само. Каква тежка цена трябва да плати човек, за да достигне до истината в себе си. Истината за света. Да открие колко красив и добър е той.
Благодаря ти за възможността да извървя този дълъг път. Този ужасно бавен, труден и мъчителен път към моята Голгота. По който острите камъни не разкъсват нозете, а сърцето. И по който камшиците на миналото и бъдещето раздират не тялото, а душата. Колко е хубаво! Ах, колко е прекрасно да достигнеш до края на този път, да преглътнеш кървавите капки, стичащи се по лицето ти и сред приковаващата те и въздигаща болка да погледнеш нагоре към Слънцето. С нови очи. Ах, колко е красиво то! Как ласкавата му светлина нежно гали душата ти! Как всичко изглежда различно, пречупено през тази нова светлина.
Раждам се отново.
Светът се ражда отново.
Благодаря ти.

 

Copyright Adrian Bantchev 2010

© Адриан Банчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??