Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой егоистични хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава от себе си, при това, без да очаква нищо в замяна.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неискрени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да бъде истински и да разкрие себе си, без да съжалява след това.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой самовлюбени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да обича безрезервно и някого другиго, освен самия себе си.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой красиви външно, а грозни вътрешно хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да вижда хубостта не само на тялото, но и на душата.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой високомерни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да цени всяка "песъчинка" у другите, защото от нея се ражда "перлата" в душите им.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой завистливи хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да се наслаждава и на чуждите успехи.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой безкомпромисни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да дава опрощение.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой самомнителни хора, чрез които научих колко важно е човек да не се смята за съвършен.
За това, че ме срещна с достатъчно на брой безчувствени хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да отвори вратата на сърцето си, а не да оставя някого пред прага му.
Господи, благодаря ти, че ме срещна не само с тези хора! А и с онези, които са се научили колко е важно човек да умее...
© Марио Трифонов Всички права запазени