26.07.2020 г., 16:28 ч.

Блаженствата в Проповедта на планината 

  Проза » Други
955 0 0
6 мин за четене

 

Ще се спрем на блаженствата, дадени ни в Евангелието от Матей  5:3-5, които гласят:

3 Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.

4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

 

 „Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство“, Матей 5:3.

 

Включваме стиховете от Проповедта на планината, където Христос изрежда блаженствата, които християните може да очакват, ако спазват изискванията изложени в Божието Слово. Това също са Божии обещания.

Тук Христос разкрива Божиите принципи, според които християните трябва да живеят. Те ще бъдат блажени поради връзката си с Христос и Бога, защото ще имат достъп до Божието царство, Божията любов, грижа, спасение и ежедневно присъствие.

Думата „блажен“ напоследък не се употребява, смята се за остаряла. Значението й е „много щастлив“, „честит“. В библейски смисъл значи благословен и закрилян от Бога.  

В по-ранни преводи за „бедни по дух“  е използвана също старата дума  „нищи“, т.е. нямащи нищо.  Не е нужно да се смятаме за духовни гиганти и да се осланяме на високо духовно самочувствие. За да наследим Божието царство се нуждаем от силата и поддържащата благодат на Святия Божи Дух, да се ръководим от Божиите начини и ценности разкрити в Словото. Обещанието за тези последователи е ,че могат да се надяват да пребивават в Небесното царство.

 

Блажени скърбящите, защото те ще се утешат“, Матей 5:4.

 

Скръбта в живота на хората води началото си от грехопадението. Известни са ни Божиите думи към Адам  „със скръб ще се прехранваш от нея (земята) през всички дни на живота си“ Битие 3:17. От тогава скръбта е неразделна част от живота на човека: “ Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб…“, Псалом 90:10.

Скърбите, които понякога Бог дава на човека, чрез изпитанията,  не винаги са с негативни последствия. Те може да го доведат до покаяние и спасение.

В такъв смисъл обещанието за утеха се отнасят и за скърбите поради житейски трудности, загуби и неблагополучия. Но бихме могли да погледнем и към духовната страна, когато скърбим заради нашата немощ да спазваме Божите критерии, за нещата, които огорчават Господа. Това означава, че сме съпричастни и с Неговите чувства,  че  усещаме духовна мъка поради безнравствеността и жестокостта на света.

Такава бе скръбта и сълзите в очите на Христос пред стените на Ерусалим. Исус плачеше за хората на този град, които пропускаха златната  възможност да открият в Него очаквания Месия, Лука 19:41. Ако разбираме истинския смисъл  на Неговите сълзи, ще видим греховете и мъките на хората и ние ще заплачем за тях.

Това значи да се измъчваш  заради ужасяващото състояние на света, който е отхвърлил своя Спасител, да страдаш заради съдбата на онези, които отказват Неговата милост, активно да споделяш болката от ударите и греховете на света заедно с Исус. Тези страдалци ще получат правда, мир и радост в Святия Дух, Римляни 14:17. Това е духовната радост, която не се изразява в подскачане и пляскане с ръце, а в мир, който света не може да разбере. Тези скърбящи ще бъдат утешени в ден, когато Бог „ще обърше всяка сълза от очите им“, Откровение 21:4.

 

 „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“, Матей 5:5.

 

В благата вест за спасението на едно от първите места Христос споменава кротките: „Духът на Господа Йехова е на мене; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките“, Исая 61:1.
По природа тези хора може да са груби,  темпераментни или избухливи, но когато съзнателно приемат Христовия Дух в себе си, те стават кротки и благи. Затова и  казва: “ Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мене; защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите покой на душите си“,  Матей 11:29.

Кротостта означава приемане на по-ниско положение. Кроткият човек може да бъде  мек по отношение на личните си цели и твърд и неустрашим, когато защитава другите.

Кротките не наследяват земята в този си живот. Тук те по-скоро имат скърби и лишения. Буквално те ще наследят земята по време на хилядолетното господство на Царя, когато ще управляват в мир и благоденствие, „Защото Господ има благоволение към народа Си; ще украси кротките с победа“,  Псалом 149:4.

Ан Василева

02 2020

© Anastasia Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??