Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:

• - Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
• - Напиши го!
• - Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.

И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ще повярва, че ще разбере. Искаше само тя да го знае. Да знае, че имаше малко момче за приятел. Помагаше му за уроците за да постъпи в хубаво училище. После да завърши добре. Когато започна да пътува по света, винаги му носеше подарък. Малък, пълен с екзотика. Постепенно станаха като братя. Въпреки разликата в годините им. Постепенно започнаха да мислят еднакво. Момчето възприе неговата походка. Любимите му фрази. Приятелите му започнаха все по-често да се шегуват, че никога не е късно да си клонираш по-малък брат близнак. Дори се обзалагаха, дали малкият ще се появи с неговата походка или като нормално дете. Колко пъти ще употреби някоя негова любима фраза.

С годините разказите за далечните страни оживяваха в сърцето на детето. И един ден той се изправи пред по-големия си приятел и му заяви:

• - Ще пътувам, като теб. И тогава аз ще ти нося подаръци!
• - Добре! Но дотогава трябва да учиш езици! Как си с тях?
• - Ще ги науча!

Така и стана! Момчето завърши училище с хубава професия! Преди да напусне страната, дойде при него и му каза:

• - Не зная дали ще се върна обратно. Но искам да знаеш, че винаги ще ти се обаждам и ще мисля за теб! Ти ми помагаше като малък! Помни, където и да съм, ако имаш нужда - само ми кажи! Ще ти помогна, дори и да трябва да се върна тук. Вярваш ли ми?

Тогава мъжът само се усмихна и го успокои:

• - Разбира се, че ти вярвам! Нали сме мъже!

Момчето редовно се обаждаше. Отначало бе се хванал на търговски кораб в Германия. По сле за година се загуби. Докато един ден получи съобщение. Разбра, че момчето отдавна е възмъжал моряк и е успял да започне работа на кораб за туристи. Но много далеч. И вече може с очите си да види страните, за които бе слушал само разказите на мъжа. В писмото му благодареше за всичко. И започна редовно да му пише, кое е успял да види.

По онова време мъжът не вярваше, че може да някога да се обърне към момчето за помощ. Но всичко, което му се случи в последните няколко години, го накараха да се замисли. Разбра много неща за своето бъдеще. Дори и кога може да се случи, ако не се пребори със съдбата си. Но вече не му се живееше. Някои се изморяваха от един живот. А той вече живееше четвърти. Без да намира онова, от което се нуждаеше всяко човешко същество. И реши да остави своята сянка след себе си. Никой не бе го правил досега. Писа на момчето. Узна, че няма да има проблеми планът му да се осъществи. Защото корабът имаше богати възможности. А и интернет-връзките не бяха за подценяване. Започна да го учи, какво да прави. После показа работите на момчето на свои познати. Сред тях имаше и известен журналист, и литератори. Никой не позна, че не са от него. Тогава му даде разрешение и момчето започна да изпълнява своята част от плана. На корабът му имаше достатъчно техника. След около шест месеца му съобщи, че е готов. Тогава мъжът се обърна към свои бивши колеги и ги предупреди. Те се съгласиха. Цял месец, едновременно или в различни дни, двамата с момчето изпращаха към техните сървъри съобщения. По едно време даже един познат помисли, че го разиграва. Всички съобщения излизаха с еднакъв адрес. Тогава той покани приятеля си в къщи. Пред него помоли момчето да изпратят едновременно съобщение. Синхронизираха пускането по телефона. Приятелят му веднага позвъни във фирмата си. Попита нещо. После затвори телефона и го изгледа смаян.

• - Това момче го искам при мен. Да каже каква заплата иска!
• - Няма да стане!
• - Защо! Та той е направо или софтуерист или хакер от световна величина!
• - Няма да стане. Той обича да пътува. Печели достатъчно.
• - Тогава за какво е всичко това? Какво сте намислили двамата?
• - Ти знаеш много неща за мен. Искам той да ме замести!
• - Къде да те замести? Пред кого?
• - Той знае!
• - С какво да те замести?
• - И двамата пишем разни неща. Искам да продължи вместо мен.
• - Странна идея!
• - Не искам да ме съжаляват.
• - Да не си се отписал?
• - Не съм. Живее ми се! Но нищо не се знае. Той се съгласи да ме смени. Без никой да разбере. И ще започне да пише и вместо мен.
• - Там няма ли да се усетят? Все пак са професионалисти?
• - Не зная! Времето ще покаже!
• - Много хора ли знаят, какво сте намислили?
• - Само ти. Останалите само проверяват дали всичко е наред.
• - А твоите в къщи?
• - Тях не ги интересува това.

Мъжът се загледа напред. Дърветата отминаваха едно след друго. Всички приятели бяха единодушни. Съобщенията се получаваха с един и същ адрес на компютър. Първият етап бе минал успешно. Започнаха. С удоволствие получи няколко писма, с които хората започнаха да питат. Да твърдят, че стилът бил един и същ. Начинът на мислене. Познанията в нещата. На някои намекна, че познава втория и че той пътува по същите места. Други оставяше да се двуомят. Само се усмихваше. Нека си мислят, каквото поискат. Когато му дойде времето - ще му даде и паролите за интернет-адресите си. Всичко. Знаеше, че всичко е странно. Никой не бе го правил досега. Не искаше да помнят за него. Искаше да го приемат, че продължава да живее. До този момент всичко бе, както го планираха.

Но от няколко дни нещата много се усложниха. Бяха стигнали пред прага на нещо прекрасно. И изневиделица го обвиниха несправедливо. Реши да и каже всичко. Не можеше да и напише в писмо. И сега пътуваше да се видят.

Сега оставаше едно единствено нещо! Отиваше при нея да и го каже в очите. По време на обикновен човешки разговор. А тя да решава нататък. Дали да вярва или не! Дали да продължат във времето по своя път към щастието или ...

Искаше само да и каже това ...