Близо до летището
Живея близо до летището. Знаете как е – тишина и спокойствие... между всеки полет. Сега сме в края на туристическия сезон и на всеки 17 минути излитат или кацат самолети. Познавам шума от двигателите им като осемте си пръста. Другите два – показалците де, почти не ги ползвам за друго, освен да си почиствам ушите, докато поредния аероплан прелита над къщата ни. Абе, красиво е! Домът ни се тресе, кокошките спират да снасят, котката се качва на най-близкото дърво, а кучето обръща металната купичка, от която пие вода и си я нахлупва като каска. Децата ни прегракват от викане: „Самолет, номер пет, давай газ.../ако може по-далече от Бургас/ !”. Това последното, в скобичките, е от мен, иначе летището не ми пречи, стига да го преместят маааалко по-надалече, примерно във Варна.
Със съседите си говорим на езика на глухонемите. Друго си е така, ръчна комуникация, романтика, направо си е тай чи чуан в побългарен вид. Кофти се получава само, когато се връщаш от пазар и ръцете ти са заети, или ако си пийнал повечко и ти трябват за друго – да се държиш здраво за оградата, да речем
/ неприятно, е когато оградата свърши /. Обаче и за това има лесно – четеш по устните и пак разбираш всичко. По интимно е някак си, особено ако си интимен със съседката. Тогава устните ти трябват за... Абе, красиво е!
Отивам преди няколко дни до Общината и по навик, започвам да обяснявам с ръце, поради причини, които обясних по-горе, в началото. Служителката ме изгледа разбиращо и попита любезно, дали да не ми повика лекар. Тогава й заговорих, ама нали живея близо до летището, когато ми се налага да говоря, викам, все едно овчар говори с приятели през единия баир, та в третия. И жената, естествено, се опули, после повика охраната, та ме изхвърлиха като мръсно коте, понеже умишлено съм създавал условия за конфликт със служителите на учреждението, както и съм бил потенциално опасен за гражданите, дошли да си свършат някоя административна работа. Абе, красиво е!
Изпитах желание, да се облекча във фонтана пред местния Парламент, ама викам си, да не дърпам дявола за опашката. Току виж ме арестували пак, а ако взема да обяснявам и на полицаите с ръце, ще помислят, че се готвя да ги нападна с хватки от тай чи чуан и после ще гледам летището на квадратчета...
Ама една жега ти казвам, в този ден сякаш дяволите провеждаха семинар по тиймбилдинг край казаните с грешници. Гледам – една девойка продава сладолед отсреща, отивам решен да си поохладя страстите и... започвам пак да ръкомахам като Мунчо от „Под игото”. Момата прихва да се смее и се опитва на прост, развален английски да ми каже:
- Ай донт ъндарстенд нотинг! – явно мислейки ме за чужбинец.
Ясна ми е работата, казвам си: тоя път няма да викам, вземам едно листче и написвам с прилежен почерк: ”Живея близо до летището. Глухоням съм по принуда, дайте ми два сладоледа от еди кой си вид, МОЛЯ!”
Девойката се ухилва и изпълнява поръчката, даже ми пожелава странно защо „приятен полет”, при което аз се правя на разсеян, вземам си поръчката и рулирам за излитане по площада. Абе, готино е! Да , ама не!
Едно хлапе с ролери, на видима възраст 15-16 години, профучава по същата писта в опасна близост до мен, при което почти отнася лявата ми ръка, заедно със студения плезир. Те ти булка Спасов ден, ама пусто като не съм Спасов!
Хлапето падна, та чак се преби, обели колена, лакти, изтърси се като коте от асма дето се вика. Обаче, след това така се разпсува, като диспечер в контролната кула, току-що залял новата си риза с горещо кафе...
Бдителни граждани повикаха охраната от Общината, а онези щом видяха, че пак съм аз, оня, дето създавам проблеми, ме заведоха любезно чааак до автогарата на спирката за Сарафово, тя не е далече, ама мерси за старанието все пак. Абе, красиво е!
Седя си значи на една пейка и чакам автобуса, по едно време приближава някакъв изсухлен тип и почва да ми ръкомаха нещо. Преценявам го с поглед - тоя не съм го виждал, ама ми говори сякаш живее близо до летището. Обаче нищо не му се разбира завалията. Подушвам го, но не мога да определя кое се усеща по-силно – миризмата на алкохол , или тази на некъпано от ланския сняг прасе. Правя му знак да отлита и обяснавам с ръце, как нямам дребни, ама оня инат – ръкомаха, та се къса и сочи нагоре. Поглеждам нагоре, ама нищо бре! Оня пак ми сочи нанякъде, пак гледам , пак нищо. Сритах го да си ходи по живо, по здраво и пак се зазяпах, вглъбен в моите си неща.
Съзрях в далечината, да се задава моя автобус, обръщам се да си взема чантичката от пейката и ХА! Няма чантичка! Сега схванах, че оня е бил повече вмирисан, отколкото посръбнал, ама нейсе. Ще ги прежаля 5-те лева дето бяха в нея, както и ключовете за мазето. Абе красиво е!
Качвам се в рейса, а той – претъпкан като в Индия, мисъл да изтървеш, по-далече от езика ти няма да стигне. А на всичкото отгоре, контрольорката е точно и ПЛЪТНО пред мен и без да се обръща ми казва да си приготвя пари за билетче. Ама нали живея близо до летището, знаете как е...
Преди да сляза, исках да взема металната купичка, дето кучето пие вода в нея и да си я нахлупя като каска от срам, но за това – друг път.
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 16.09.2011, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Свежо!
-
Развесели ме, човече...
Благодаря ти, Кирил! -
Много свежо! Винаги като те чета, настроението ми се качва с няколко градуса!
-
Трябва да се надсмиваме над дребните житейски дивотийки, иначе ще "излезем от пистата"
-
Изпращам ти голямо,ама наистина ГОЛЯМО БРАВО! Разкошен език, зареден с естествен смях и талант!
-
Все си мисля,че най-голямото летище, е България. Едновременно живеем в неговите чакални и наред с това, чакаме своя полет я за навън, я към късмета. Дай Боже, всеки да дочака неговия си FLIGHT и да няма закъснения!))
-
Я колко било красиво да живееш близо до летището. Научаваш езика на глухонемите, кучето е дресирано и може да започне работа в цирка. Четеш по устните, сближаваш се със съседите и най-вече съседките. Живееш интересно, не всеки ден те извеждат с охрана от учреждение, направо като ВИП персона. А тишина и спокойствие...между два полета, други и това нямат. Моята съседка не спира да крещи от сутрин до вечер по мъжа си. Той милият със сигурност ти завижда. Така че...наслаждавай се! Красота е!!! Късметлия, хората какви проблеми имат...На теб поне летището ти е близо, ами пътувай, обиколи света, така няма да усетиш дори как лети времето, не само самолетите.
-
"... мисъл да изтървеш, по-далече от езика ти няма да стигне..."
-
Целият ни живот понякога, прилича на летище - хора идват, презареждат при нас, отпочиват и отлитат. После други и така...
-
Колко мъка има по тоя свят,особено около летищата...
Мъка ли казах,ааа обърках се,красота исках да кажа
И аз съм на тоя хал,понякога имам чувството че само ако протегна ръка и ще я хвана проклетата летяща птица,само още мъничко да порастна,да не се надигам на пръсти -
Доoooбре
-
Разсмя ме! И то много ! Абе , красиво е!!
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Малко късно те откривам, но по-добре късно....