Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоянно се раждаха случки и коментари, показващи неподправеното и много правдиво отношение на обикновените хора към умствените издънки на вечно слугуващите някому властници.
С неколцина приятели отпивахме от първата си биричка когато на вратата се появи един старец. Бе облечен като за екскурзия в планината с втъкнат в пояса голям сатър. Гледаше открито към хората с играеща по устните му заразителна усмивка. Местните се оживиха и веднага го заляха със закачки. Чувстваше се, че е любимец на всички.
- Ей, деде, накъде бе с този сатър по никое време?
- Ганчо, остави ги тия нехранимайковци, ами бързичко ми налей едно юзче от твоята скоросмъртница че бързам да копам. – се провикна невъзмутимо старецът ...