imperfect (Яна)
274 2097
25.10.2011 г., 21:32 ч.

Боли 

  Проза » Писма
1115 1 6
1 мин за четене

Боли…

 

   Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.

 

  Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да задържа уханието ти в мен още поне миг. Усетих болка. Осъзнах, че ме е страх да не те загубя, да не изчезнеш в празното пространство.

 

  Когато размаха ръка за сбогом, разбрах, че е неизбежно. Осъзнах, че си избрал собственото си щастие пред идеята за общото ни бъдеще. Не съм ти била достатъчна. Вече не съм ти била нужна. Спрял си да ме обичаш. Боли, любов моя. Боли ме, задето ме оставяш. И знам, че ще ме боли… завинаги.

 

 Само болката ще ми напомня, че съм жива. Но това не ще бъде живот, а само мизерно, жалко съществувание.

 Да, аз пак ще дишам. Но всяко дихание ще реже гърдите ми, остъргвайки живота от мен.

 Пак ще целувам и ще бъда целувана. От кого ли не, къде ли не. Ала къде ще бъдеш ти да ме целунеш, любов моя?

 

 

 Боли…

 

© Яна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Яна, за пръв път попадам на Ваша проза... къде са ми очите?! От думите Ви наистина лъха болка...
  • Благодаря
  • Винаги боли, но помни, че сърцето забравя...
  • любовта е къс миг щастие и
    много страдание...истинската идва само веднъж...
    мъжете, които обичаме не винаги заслужават това...
    проникновено пишеш, Яна...искрено...
    сърдечно те, поздравявам.
  • Благодаря Ви!
  • Боли! Не тъгувай, мила! Истинската ЛЮБОВ ще дойде!
    Съпреживях и харесах!
Предложения
: ??:??