Боли
Боли…
Когато те видях за първи път, така прониза съзнанието ми, замъгли погледа ми и разтуптя сърцето ми, че усетих болка. Истинска болка. Болеше ме, но бях щастлива. Осъзнах, че съм способна да обичам.
Когато усетих за първи път устните ти върху моите, дъхът ми спря. Не исках да поема въздух, за да задържа уханието ти в мен още поне миг. Усетих болка. Осъзнах, че ме е страх да не те загубя, да не изчезнеш в празното пространство.
Когато размаха ръка за сбогом, разбрах, че е неизбежно. Осъзнах, че си избрал собственото си щастие пред идеята за общото ни бъдеще. Не съм ти била достатъчна. Вече не съм ти била нужна. Спрял си да ме обичаш. Боли, любов моя. Боли ме, задето ме оставяш. И знам, че ще ме боли… завинаги.
Само болката ще ми напомня, че съм жива. Но това не ще бъде живот, а само мизерно, жалко съществувание.
Да, аз пак ще дишам. Но всяко дихание ще реже гърдите ми, остъргвайки живота от мен.
Пак ще целувам и ще бъда целувана. От кого ли не, къде ли не. Ала къде ще бъдеш ти да ме целунеш, любов моя?
Боли…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
