23.07.2008 г., 14:28

Боли

1.4K 0 2

                                                                      Боли

 

       Боли ме!!! Боли ме от това, което става! Сърцето ми се разпада. Остави дупка в него... Сякаш нож пронизва ме в нощта! Когато видя теб сега, мечтая всичко да е както отначало.
    Всичко радостно и пълно с добри дни! А сега какво? Болка и сълзи... Моля се за още малко време, за още малко обич!!! Сърцето ми тупти, но докога ще е така?! Животът ми се преобръща. Сълзите нямат спира... Болката расте и настъпва краят... Това е жестоко! Жестоко и сърцето ми се къса! Разпада се на хиляди парчета. Звездите светят, виждат се в твоите очи... Луната огрява лицето ти! Последната минута сякаш наближава. Прегърна ме ти и тук лентата спря да се върти. Всичко е черно! Всичко се разпада... До края остава секунда... КРАЙ. ЧАСОВНИКЪТ ВЕЧЕ НЕ ТИКТАКА... БОЛКА И МРАК... ВСИЧКО СИ ОТИДЕ!!!! Това беше краят!!!

                          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илианчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много боли наистина... особено, като е описано по начин жив. Поздравявам те за силата на думите, за чувството в редовете. Но пък знай, че ако не боли, не си живяла и тези думи никога нямаше да се родят...
    Поздрави!
  • много красиви и въздействащи думи!прочувствено...истинско...усещам го дълбоко в себе си...уникално...браво!!!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...