20.05.2011 г., 16:43

Болка

1.5K 0 2
2 мин за четене

              БОЛКА

Боли!
Боли, когато режа!
Боли, когато удрям!
Но най-много ме боли отвътре!
Боли ме сърцето!
Не знам как боли нещо, което е разбито толкова много, че вече е само прах!
Не мога, не издържам!
Не искам да живея повече!
Животът е прекалено гаден, за да си заслужава да го живееш!
Истината е, че ме страх!
Страх ме е от живота, от света!
Светът е толкова грозен и мрачен,
че направо потреперя при мисълта да се изправя пред него!
Не съм достатъчно силна!
Не мога!
Много ще кажат "Тази пък! Какво мисли, че всичко е лесно? Животът може да е прекрасен, ако си го направиш такъв!"!
Но как може нещо, изпълнено с толкова злоба, омраза, алчност, агресия и незаинтересованост, да е прекрасно?!
Какво му е прекрасното сутрин, като излезеш, някой да мине покрай теб и да те бутне, после да ти каже, че си невъзпитан, защото не си се извинил, или да се качиш в автобуса и някой да мине и да те настъпи, след това да те погледне злобно, защото не си се мръднал?!
После, като се прибереш вечерта, родителите ти с влизането да ти се развикат,
колко си безполезен и как за нищо не ставаш, или да те накажат без причина, просто защото са се прибрали нервни и трябва да си го изкарат на някой!
Сега някой да ми каже животът е прекрасен!
Аз не виждам нищо прекрасно...
Цялата тази злоба ме наранява и ме боли все повече, като гледам как хората се предават един друг, само за да са те самите добре или за пари!
Всички искат само пари, слава и власт...
Нима в това се превърнахме хората и после аз съм била слаба!
Не, вие сте слабите, защото позволявате това да се случва и не смеете да се изправите и да кажете "СТОП"!
Боли ме... и ще е така, докато не сложа края!
Той е близо и тогава ще получа и аз това, което исках от живота!
Щастие!
Там, на 3 метра под земята, никой не може да ме нарани!
Аз ще бъда там и ще гледам накъде отива светът!
Но няма да ми пука!

                                      От xX-broken_heart-Xx

П.С. Искам да се извиня за лошия начин на писане, но нямам опит! А и не съм много добре в това да изразявам себе си и чувствата си чрез думи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аноун Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • @alexgrau Хахах, наистина се засмях, когато прочетох кометарът ти.
    Порастнах и осъзнах, че няма нищо непоправимо и нещата отминават с времето.

    Смях се и защото онзи ден от нищото се сетих за този сайт и че съм "писала" в него. Днес намерих сайта, не успях да вляза в профила или да търся с търсачката. Затова написах програма на python, която да търси в "Проза" между страници 400 и 700 (преди между 8 и 14 години). За 1-2 минути и открих своите "шедьоври". Пиша това за човекът, който случайно е попаднал тук и има нужда от частица надежда. Животът не може да се предскаже и нищо не е вечно. Обратите са много и наистина щастие дебне отвсякъде.

    П.С. Е, нямаше обрат, в който да започна да пиша художествени текстове, но всеки има своя талан и място в света.
  • Сложи край на болката, но не с крайни мерки.Живота ни изправя пред изпитания преди да ни даде щастие.Бори се, и не се предавай.Най-неочаквано ще те връхлети щастието и тогава ще се смееш на тези черни мисли.Но иначе харесах написаното.Успех!

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...