8.02.2012 г., 1:13

Болка

970 0 0
1 мин за четене

Ранена си...

Чувстваш единствено болката и липсата на някой, някой така обичан, но него го няма. Седиш сама в парка и едва възпираш сълзите ти да не потекат... покрай теб минават хора, хора, които не могат да привлекат вниманието ти... сивота, вниманието ти, което е така приковано в изпопадалата, жълта, бягаща по земята шума, вятърът развява косите ти бурно, а ти за миг помисляш, че той ги гали с оная ласка, с която винаги караше тялото ти да изтръпне. Вдигаш студения си поглед, за да огледаш за него, но уви, него все така го няма. Вземаш телефона и му се обаждаш, когато той вдига, сълзите ти мигом започват да капят, а ти продължаваш да мълчиш в слушалката, той бе озадачен кой ли би могъл да е, ти му задаваше хиляди и хиляди въпроси, но те сякаш не бяха изречени. След затварянето на телефона ти се прииска да не бе мълчала. Мъглата пред лицето ти скриваше сълзите, които капеха безпрестанно... мисълта, че той нивга вече не ще бъде до теб, те смразяваше... "Нима никога вече не ще има Ние?" задаваше си ти глупаво въпрос, когато се сети, че той бе така мил и всеотдаен и любовта му към теб бе неизмерима, а ти погуби всичко - от това кожата ти се смрази още повече - и се сети как говорехте за вашето бъдеще, и се сети как прегръдките му от сутрин до вечер те изпълваха с живот, и вяра в красивото, и се сети как влюбените ви погледи се засичаха сладко, и се сети как имахте свойте шеги, които само вие си разбирахте... и се сети как бяхте едно цяло...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дани Гергова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...