lubara (Любомир Николов)
204 782
30.08.2009 г., 14:18 ч.

Боровинков спомен 

  Проза » Разкази
949 0 24
3 мин за четене

                             Имаше преди доста години една плавалня, " Република" се казваше, до алея "Яворов", в Парка на Свободата, така се наричаше тогава Борисовата градина. То и сега си я има, не съм сигурен дали не я прекръстиха оттогава. В едни такива жеги като деца аз и брат ми отидохме там на плаж. Водеше ни баща ни. Купи ни плувки, така се казваше парчето син дочен плат, с две копчета отстрани. За плавници, шнорхели, големи хавлиени кърпи, какво да говорим, не можехме и да си помислим за такива глезотии. Първите уроци по плуване ни ги даде баща ни, макар че той плуваше само кучешката. Ами къде да се научи повече, около селото, където беше завършил гимназия минава река Стряма. Тогава в бързеите са ловили раци и дребна риба, изтягали са се на крайречните камъни, а не на дървени скари под чадъри и тенти. Ние с брат ми бяхме доволни на първия урок по плуване, то отсега нататък щяхме сами да ходим по басейните. Откъде време баща ни да се занимава непрекъснато с нас.
                      После край село Овощник, до нашето село, ходехме също на басейн. Там бяха открили  минерална вода, имаше две бани, мъжка и женска. Пътуването с рейса до тези бани си беше събитие. А откакто си извоювахме независимостта от дядо ни сами да ходим на плаж там, вместо около върбите до Тунджа, бяхме много щастливи. Но все още не плувахме добре. Веднъж се бях пуснал под вода, между двете стени на басейна, но в дълбокото. Не можах да стигна стената, уплаших се и опрях крака до дъното. Добре, че ме повдигнаха едни момчета, бая вода щях да изгълтам. Обратният път до къщи го вземахме винаги пеша, пет километра само са това. Защото всичките дребни стотинки ги давахме за вафли и жълта лимонада. По пътя късахме ябълки, сливи и джанки, вдигахме прахоляка след себе си, разказвахме си разни истории или просто мълчахме. Не бяхме сами, с братовчедите или с други хлапетии от село си правихме компания.
                       Истинските плувни умения усвоих на Приморско, когато видях морето за пръв път. Бях на тринадесет години. Морската вода  ме държеше над вълните, вече можех да плувам. Само лошото беше, че баща ни под час отменяше забраната да влизаме в морето. Чакахме да стане почти пладне, да се стопли водата. Какво да правиш, авторитет си имаше човекът, как да не го слушаме!
                      После, бях вече в гимназията, едно лято с брат ми отново бяхме на "Република". Цял ден, слънцето и водата ни беше изсмукало всички сили, изядохме отново само няколко вафли, за лимонада дали имаше, не съм сигурен. И някъде в късния следобед пеш се запътихме към къщи, до хотел " Хемус". Около четвърто районно, по "Крум Попов", имах чувство, че нямам сили да се мръдна повече. Гладът, който ме гонеше, ще помня винаги. Пред очите ми бяха палачинките с боровинково сладко, които майка ни беше направила същата сутрин. Цялата ми мисъл беше една палачинка, нищо друго. Жегата беше неустоима, тротоарните плочи бяха напечени, като че ли върху тях щяха да се мятат бели хлябове и баници, въздухът беше сух, чак ми присядаше в гърлото. 
                        И когато влязохме с брат ми в хладната кухня и се надвесихме над палачинките, вече знаех, този ден никога нямаше да го забравя. Защото бяхме млади, имахме майка и татко, имахме палачинки със боровинкаво сладко. Имахме плувки, макар и дочени, с две копчета.
                         Имахме целия живот пред себе си. Бяхме щастливи, без да го разбираме. Защото щастието е такова, невидимо, мирисът му понякога е на море, друг път на боровинки, трети път на нещо, което не може да се опише. Защото и да го разказваш, този мирис за всекиго е различен.
                        Аз обичам палачинки със сладко от боровинки. 

 

 

            20.07. 2009                                              Любомир Николов

© Любомир Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ( Дочка ) , радвам се, че прочете за "моите боровинки". Поздрави !
  • "Защото щастието е такова, невидимо, мирисът му понякога е на море, друг път на боровинки, трети път на нещо, което не може да се опише"

    Удивително си прав!Благодаря ти!
  • ( Павлина ), аз ти благодаря, поздрави !
  • ..."защото бяхме млади, имахме майка и татко, имахме палачинки със боровинкаво сладко. Имахме плувки, макар и дочени, с две копчета.
    Имахме целия живот пред себе си. Бяхме щастливи, без да го разбираме. Защото щастието е такова, невидимо, мирисът му понякога е на море, друг път на боровинки, трети път на нещо, което не може да се опише. Защото и да го разказваш, този мирис за всекиго е различен.
    Аз обичам палачинки със сладко от боровинки. "




    Благодаря ти!!!*
  • ( Нели ) ,моята пък правеше страхотни мекици и вита баница!
  • Бях тук и не съжалявам. Сладко имам само от магазина,поради липса на време, но палачинките ги правя страхотни. Но пък в детството ми баба ми ги правеше ненадминати отвън на огъня, на сача в най-големия пек по обяд. Боровинковият спомен е хубаво нещо. Поздрави!
  • ( Светлана ), да ти е сладко. Пък някой ден, като направя сладко от боровинки, от теб палачинките!
  • Сега отивам да си купя, със сигурност няма да е толкова хубаво като на татко ти, но поне ще опитам...Аз обичам да си правя спомените красиви, така че ще се наслаждавам на мига и вярвам, че ще се получи, поне наполовина на твоя детски спомен, защото ме зарази!!!
  • ( Светлана ), а имаш ли сладко от боровинки? Да ти кажа, това на баща ми беше върхът !
    ( Десислава ), благодаря ти, аз просто разказвам за нещо или за някого.
    Без да знам, какво ще се получи.
  • Любомире, много харесвам разказите ти, а спомените ти от детството са много мили! Единственото споделено е любовта ни към палачинките, само че аз я открих късно,едва със сина ми.
  • Ей сега ще си направя и аз един боровинков спомен, толкова ми хареса!!!
  • ( Павлина ), ако искаш, прочети " Баща ми гъбарят, баща ми малинарят." И твоят баща е обичал горските плодове като моят!
  • Палачинките от детските ми спомени - със сладко от диви ягоди!!!
    Асоциация: баща ми е набрал диви ягоди/малини/къпини, а майка сварява най-вкусното сладко на света...
  • ( Петя), това ме радва! Поздрави!
  • А при мене беше... миди с ориз!
    От тогава ги обожавам!
    Благодаря ти за чудесните детски спомени!
  • ( Greg), мойта баба един такъв ден ме посрещна с маслини със зелен лук.
    Поздрави!
  • Аз така заобичах миш маш. След като гладен нахълтах при баба ми и нямаше нищо друго за ядане. Та от тогава ми е любимо ястие, а иначе не го понасях. Хубав разказ. Хареса ми.
  • ( Яна ), боровинки- баща ми, асициация.
    ( Мария ) , така си е, това щастие го оценяваме после.
    ( Тихомир ) , благодаря ти. Имаш интересен подход към събеседника.
  • "Имахме целия живот пред себе си. Бяхме щастливи, без да го разбираме"
    Тогава - не, но вече си го разбрал, Любо! И отново се щастлив, предполагам - от спомена! Поздрави!
  • Страхотен боровинков спомен! Поздрав!
  • ( Дора ), значи има и други!
    ( Милена ), здравей, поздрави от мен!
    ( Димка ), не знам дали след десет години ще ми се пише за "трупаните спомени" . И дали те ще са така "боровинкови", както от младите години...
    Поздрави, ще я издадем книгата. Макар и да е трудно, сега му е времето.
  • С носталгия си спомняме за доброто старо време,а ти чудесно си го отразил върху белия лист. Моята препоръка е да продължиш да трупаш спомени,а след 5-10 години ще имаш всичкото време, за да ги напишеш и публикуваш... Хубаво разказваш,разбира се... Д.П
  • Поздрави! Чудесно е!
  • и аз
Предложения
: ??:??