"Бракът е сериозно нещо. И адът също."
Филип Пулман
Не я харесвах, никога не съм я харесвала, затова и не можах да я нарека „майко“. Винаги ме гледаше с презрителна усмивка, защото не бях достойна за сина ѝ . Не, че той беше по-успял, четиридесет и две годишен застаряващ чаровник с един неуспешен брак зад гърба си. Но аз го обичах и вярвах, че това е достатъчно - до мига, в който се роди Георги. Тогава всичко се преобърна с главата надолу. Пренесохме се да живеем при свекърва ми. Изведнъж ме прие, вероятно, защото се появи внучето, което бе чакала твърде дълго. Прие само мен, но не и Марин - детето от първия ми брак, ненавиждаше го, сякаш не бе дете, а някой алчен лош човек, дошъл да ѝ вземе имотите. Дните течаха бавно, далеч от сина ми. Единствената утеха бе малкото безпомощно бебе, което имаше нужда от мен. Мъжът ми прекарваше повече време с майка си, отколкото с нас, почти не го виждах. Освен вечер, но винаги „майка“ седеше на дивана и ни правеше компания до полунощ. Когато мъжът ми ...